Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 243

— Не ми говори, Сашка — махна с ръка Грязнов. — Винаги съм знаел, че чичо Гриша не е професор, обаче да се окаже такъв идиот… Срам ме е, разбираш ли, срам ме е да гледам хората в очите.

— Да не ти пука, Слава. Чувал ли си за някаква „Фондация за съдействие на демократизацията на икономиката“?

— Май че да. Ами да, точно преди няколко дни моят глупак ходи там, държа речи… А аз го слушах и знаеш ли — лицето на Грязнов се изкриви, сякаш внезапно го заболя зъб, — като чух, че той е „дълбоко удовлетворен от работата на тази фондация“, веднага си спомних Брежнев. И лицето, и изражението — направо Леонид Илич. А не го виждам само аз, цялата страна го гледа. Какъв срам, а, Саша?

— Стига с тоя срам! — Турецки нетърпеливо сви юмруци. — Можеш ли да изясниш всичко за фондацията? Ние чрез МУР и Прокуратурата ще получим официалните данни, обаче ми се иска и малко да ги погъделичкаме… Нямат ли някакви извънградски вили, домове за отдих, нещо такова.

— „Фондация за съдействие на демократизацията на икономиката“ — повтори Грязнов. — Ще опитаме да разберем.

3.

Сградата с номер 18 на „Дачно Мешчерска“ беше особена. Високата двуетажна постройка се издигаше сред гигантска за краймосковските парцели площ — не по-малко от половин хектар. При това на него нямаше нито старателно разкопани лехи, както на съседните участъци, нито многочислени хамбари и постройчици. Само най-накрая стоеше здрав тухлен гараж.

Къщата беше обградена от стара ябълкова градина, така че пролет потъваше в бяло-розовата пяна на цветовете.

Втора такава трудно можеше да се намери, затова и кинаджиите се влюбиха в нея — тук се снимаха вилни сцени, когато правеха филми за живота през миналия век. Собственици бяха старец с побеляла брада и неговият възрастен син, който рано сутрин отиваше с колата си в града и се връщаше едва късно вечерта. Впрочем понякога при него идваха приятели с колите си и тогава от къщата се чуваха музика и смях.

В парцела се влизаше не от главната, а от страничната улица, което също беше много удобно, така че вечер никой не забелязваше как идват и си отиват хора, а само чуваха ръмжащите им коли.

Никой не обърна внимание и на това как през един дъждовен и ветровит ден (изглеждаше сякаш дори денят не е настъпил както се следва, а над Москва висяха само сиви премръзнали облаци) от страничната уличка към къщата се приближи старо жигули с частен номер. От предната врата излезе човек в тъмно палто. Той отвори задната врата и оттам се показа мъж с брада, а веднага след него се появи още един в кожено яке.

И тримата се отправиха към къщата. Внезапно иззад хамбара на съседния парцел до самата ограда се разнесоха сухи щракания — мъжът с брадата някак странно трепна и започна бавно да се свлича на земята. Двамата други се хвърлиха към него.

В същия момент от гаража се разнесе автоматен откос, а след миг оттам изскочиха няколко яки момчета в петнисти униформи и се хвърлиха през оградата към хамбара, откъдето се стреля.