Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 242

Шура препечата този документ четири пъти, като променяше само името на получателя, а също и адреса, на който се предполагаше да бъде настанен Дегтяр, а той всъщност щеше да си остане няколко дни там, където си беше — в Князев.

Сега трябваше да се договори с областната милиция, най-добре беше да го стори лично.

— Люба, помоли да ми докарат кола — заповяда тя на секретарката си.

Сега всичко се заплете в здрав възел: Даря Лукинична Арзамасцева, на която бяха регистрирани злополучните пейджъри, князевският „Хемингуей“ Дегтяр (той също и социологът Игор) и накрая Льоха А лай, станал Аркадий Сотников.

„Фондацията за съдействие на демократизацията на икономиката“ беше доста известна. Турецки си припомни, че неведнъж е чувал това словосъчетание — за нея говореха и по радиото, и по телевизията, пишеха във вестниците, и винаги с голяма доза уважение, като за солидна демократична организация, една от тези, в които още е останала надежда.

Възможно бе половината чаша водка, изпита на гладно с мезе във вид на половинка от „сладката двойчица Туийкс“ окончателно да изостриха паметта на Турецки, но той ясно си спомни, че само преди няколко дни мерна с крайчеца на окото си в програма „Време“ по телевизията как самият президент посещава ръководството на фондацията и изказва удовлетворение от нейната работа, заявявайки, че именно такива организации показват на страната реалния път за изход от кризата.

„Ох, Григорий Иванович — мислеше Турецки, — правят те на глупак, при това напразно. — Сговорчивостта на Грязнов-старши, напълно обяснима, беше, разбира се, удобна на Корсунски и Шилов. Сега те можеха като опитни кукловоди да дърпат нужните връвчици и президентът подобно на марионетка изпълняваше всичко каквото искаха. — Защо се набута в тая фондация, стар глупако“ — с досада помисли Турецки, макар и да разбираше, че единствената възможност за чичото Грязнов да изпълнява тази роля, беше да слуша помощниците и референтите си. А референтите му явно бяха такива, каквито трябва.

Когато Турецки пристигна в МУР преди началото на работното време, се сблъска в коридора със Слава Грязнов.

— Саша! — възкликна той. — Тъкмо теб търся. Звъних ти цяла сутрин, а ти си изскочил още по тъмно. И Ирина я няма. Та аз реших, че си тук.

— Да, идвам при Романова — отвърна Турецки. — Тук стават едни… Е, казвай какво има при теб?

— Слушай, трябва да намерим Точилин, племенника. Можеш ли да се свържеш с него чрез Дроздов или въобще някак?

— Какво е станало?

— Не мога повече, разбираш ли, щом пусна телевизора или просто разгъна вестник — все чичо Гриша! Какви ги е забъркал само за две седмици! Чу ли речта му пред Съвета за сигурност? Тоя идиот според мен иска да забърка война. Не се е навоювал в своята ПВО!

— Слава, какво зависи от него? Помисли. Той може да прави само каквото му кажат. Не трябва да си блъскаме главите как да направим от глупава глава умна, а как да върнем умната на мястото й.