Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 241
Фридрих Незнански
— Нищичко — озъби се Тимофеев, — но съм сигурен, щом там командва Льоха, или, как беше сега, Аркадий — то нищо добро не правят. Точно така.
— Е, благодаря за помощта… — започна Турецки.
— Но обещай ми, началник, когато го пипнеш, да го погледнеш в очите и да кажеш: „Помниш ли Пръдлето?“ Ще го направиш ли, началник?
— Да — отговори Турецки.
Като разбираше, че неканеният гост не се кани да си ходи, а така и ще се клати на табуретката насред кухнята, докато се окаже, че вече са затворили метрото, Турецки се реши на крайни мерки:
— Слушай, Тимофеев, ще дойдеш ли с мен до будката, имаме тук една наблизо, работи денонощно, трябва да си купя цигари. Там се намира и водка „Кристал“ по четири…
— Хайде, ако не се майтапиш.
Тимофеев най-после се надигна. Двамата с Турецки излязоха в коридора и Саша, ругаейки вътрешно, напъха крака в обувките и навлече палтото си. Най-просто би било да изпие с Тимофеев бутилка някъде на улицата или във входа, оправдавайки се с това, че жена му все пак ще ги изгони, а после да се прибере и да се наспи спокойно. Ама не, какво ти наспиване, трябва веднага да се обади по телефона на Дроздов, на Романова, на Меркулов и да се опита сега, а не утре сутринта да научи колкото се може повече за тайнствената фондация „Демократизация на икономиката“, където според думите на Тимофеев управлява такъв пъргав директор.
4.
Тимофеев не можа да измине само някакви си последни сто метра до своята развалина в Можайск. На сутринта го намериха до оградата със счупена глава. Както образуваха следствието, така и го прекратиха — необщителният пазач на млекозавода не интересуваше никого и смъртта му мина незабелязано.
Глава шестнадесета
Предателят
1.
Александра Ивановна извади от сейфа папката със списъка на всички „муровски“ точки. Центърът и новостроящите се квартали не я интересуваха и тя веднага мина към последните странички, където се изреждаха частните къщи на територията на Москва. Трябваше да избере четири. За охраната тя реши да се договори с областната милиция — това беше друго ведомство и вероятността сведенията да прелетят оттам изглеждаше значително по-малка, отколкото ако охраната на обектите трябва да се организира в Москва. Романова беше уверена, че предателят не работи сам, той има мрежа от подчинени, при това също „свои“.
След като прегледа няколко дела, Романова се спря на четири адреса: 1. Митино, Първа Пинягинска улица, дом 39; 2. Южно Бутово, ул. „Богучарска“ 4; 3. Терехово, ул. „Нижни Мневники“ 16. Това беше загадъчен селски анклав между Крилатско и района Октомврийско поле. Какво да избере още? Романова прегледа още веднъж списъка и накрая записа на листа под номер четвърти село Востряково, Солнцевски район, „3-а Дачно Мешчерска“ 18.
Спецдонесенията тя написа сама на машината, разбирайки, че колкото и добре да се отнася към своята секретарка Любочка, тя също беше под подозрение.
2.
СПЕЦДОНЕСЕНИЕ
Довеждам до Ваше сведение, че конвоираният от Князев, Владимирска област, в Москва гражданин Олег Василиевич Дегтяр ще бъде настанен не в ДПЗ на МУР, а в конспиративна квартира на адрес: Терехово, ул. „Нижни Мневники“ 16.
