Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 237
Фридрих Незнански
— Е, няма да е на всеки половин час — усмихна се Турецки.
— Ако ще и на петнадесет минути да е. Да знам, че си жив.
Ирина се разплака, а след нея захленчи и дъщеричката. В гърлото на Турецки заседна някаква горчива буца, но той решително запали двигателя на взетата назаем от Грязнов кола и гумите се затъркаляха по мокрия асфалт.
Сега той остана сам.
Глава петнадесета
Късен гост
1.
СПЕЦДОНЕСЕНИЕ
Както вече ви съобщихме, в град Князев, Владимирска област, при извършване на правонарушение бе задържан гражданин, който представи документи на името на Дмитрий Николаевич Белов, регистриран адресно в Москва, ул. „Совхозна“ 16, ап. 42. На нашето запитване 87-о отделение на милицията в град Москва отговори, че въпросният гражданин не живее на този адрес. Установено бе, че задържаният е гражданинът Олег Василиевич Дегтяр, два пъти осъждан за мошеничество и изнудване. О. В. Дегтяр е бил освободен предсрочно от затвора преди година и половина, но не се явил в град Фрязево, Московска област, където е регистриран, и не работи. В момента е в следствения арест на Князевското РУ на МВР.
Чакаме вашето разпореждане за препращане на задържания в разпореждане на МУР при ГУВД.
Началник на Князевско РУ на МВР Подполковник И. В. Малинин
2.
Шура отново и отново въртеше из ръцете си князевското спецдонесение.
За няколкото дни, откакто Бурмеева изчезна от следствения арест, Романова забележимо се състари. Тя не само побледня и отслабна — започна да я изоставя нейната сякаш непоколебима увереност в себе си и в собствените й сили. Тя за дълго се затваряше в кабинета си, а когато приемаше служителите, те вече не намираха у нея предишните енергичност и решителност. Нещо ставаше с Александра Ивановна.
Романова имаше защо да страда — вече няколко дни тя се опитваше да престъпи собствените си принципи и представи за порядъчност и да организира провокация. Най-обикновен, подъл капан с единствената цел да открие врага в собствения си дом. Това трябваше да бъде нещо сериозно и напълно конкретно, за да клъвне той веднага и така да се издаде.
При това се налагаше да подложи всички на проверка, дори тези, в които Романова не се усъмняваше и за секунда, но там беше цялата работа, че тя не желаеше да се съмнява в никого. Обаче нали все пак някой беше измъкнал от заключената муровска каса пейджъра.
Няколко дни тя не предприе нищо, оправдавайки се пред себе си, че няма подходящ случай за проверката, но препращането на Дегтяр от Князев в Москва можеше да стане точно пробният камък. Дегтяр беше нужен на хората на Скронц — той явно знае много и ако пропее, за тях ще стане твърде неприятно. Най-вероятно те просто ще се опитат да го премахнат. Но дори такъв опит ще ги издаде напълно.
Романова разсъждаваше така: „Предавам на особено доверени хора (тя все отлагаше момента, когато ще трябва да ги назове по имена) съобщение за прехвърлянето на Дегтяр в Москва. Тъй като след бягството на Бурмеева не може да се разчита на следствения арест, аз им съобщавам адрес на някоя тайна квартира, където ще държим Дегтяр. Съобщенията ще бъдат с гриф «Строго секретно» и ще се различават само по едно — адресите ще са различни. Те ще ги получат… а после ще видим…“
