Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 235

— Той няма какво особено да изтърси — махна с ръка Турецки. — А иначе се справя. Шилов и Корсунски трябва да са доволни. Аз научих чрез Дроздов — лепнали са му някакъв нов помощник, който не се отделя и на крачка от него.

— Ето, виждаш ли, пипнали са го здраво. Като гледам проявите му, направо ми иде да плача.

— Не плачи, Шура. Не всичко е така безнадеждно. Ще освободим истинския президент…

— Ти да не мислиш, че тия твои деятели — Шура направи красноречив жест нагоре — го държат в собствените си вили? Да, ама не. Дори да можех, техните вили биха били последното място, където щях да търся. Те не са глупаци, сигурна съм, че всичко са премислили и за всякакви случаи.

— Знам кого трябва да намерим. — Турецки извади портрета на „остарелия“ Льоха в три различни варианта. — Ако открием този, ще намерим и президента.

Романова се вглежда няколко минути в снимките.

— Май има нещо познато, бил е съден навярно. Може, естествено, да го разпратим на нашите стари кадри, току-виж, някой си го спомнил. Име, фамилия?

— Шилов. Алексей Шилов. Но най-вероятно е сменил и името, и фамилията си.

— Но е в Москва, нали?

— Кой го знае? Вероятно, да.

— Разбира се, ако разпратя портрета по управленията, ще го познаят, но аз, Саша, се боя. Сам знаеш какво става при нас. Разговарям с теб в собствения си кабинет и се опасявам да не кажа на глас нещо излишно, ами ако вече са ми поставили подслушватели. Разбираш ли, след тази история с пейджъра и с твоята Татяна вече на нищо не се учудвам. Ако изнесем снимката от тази стая, след половин час този Алексей ще научи, че го преследват. Така че този начин отпада.

— Да, като че ли.

На бюрото зазвъня телефонът:

— Останкино ли? Намерихме ви колата. В Князев, Владимирска област. Засега стои там, в двора на градското управление. Какво? Както искате — или сам идете да си я вземете, или почакайте да я докарат тук. Добре. Само не забравяйте да вземете документите. — Шура остави слушалката и се обърна към Турецки: — Твоят човек от Останкино. Да, между другото — сети се тя, — хванаха твоя „Хемингуей“.

— Брадата му фалшива ли беше? — поинтересува се Турецки.

— Фалшива — кимна Романова. — Това е някой си Дегтяр, два пъти осъждан за мошеничество. Много прилича да е твоят тайнствен „социолог Игор“. Белезите съвпадат.

— Виждаш ли, Шура, нещата не са толкова зле — усмихна се Турецки.

— Слушай, Сашка — оживи се Романова, — бъбрим си тук всякакви глупости, а аз имам новини за теб. Установихме някои интересни съвпадения. Този инженер Григориев, помниш ли, в апартамента на когото намериха труп. Оказва се, че той работи във фондация с някакво странно име „Съдействие на демократизацията на икономиката“, нещо такова май беше… Според мен всички тези фондации са ментета някакви, защо ли ги разрешиха… Направо перачници за пари.