Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 238

Тя въздъхна тежко и запали цигара. Не й харесваше тази операция, ама никак не й харесваше. Защото щеше да се наложи да подозира само най-близките си сътрудници. Въпросът КОЙ беше застанал вече ребром. Кой ще получи фалшивите спецдонесения? Шура взе чист лист и химикалка. Но нещо не й се пишеше. Тя седя известно време, втренчена в бялото пространство на листа, после рязко загаси недопушената цигара в пепелника.

— Ама и ти, Шура, направо като някаква жена — промърмори тя през зъби, решително хвана химикалката и написа:

1. Нелюбин

2. Мойсеев

3. Сивич

4. Шведов

Сега трябваше да помисли над адресите. Разбира се, Московската криминална милиция имаше немалко конспиративни квартири, където ставаха необходимите срещи, от време на време се провеждаха разпити и дори понякога държаха арестувани, но последното, разбира се, беше изключение, а не правило. И сега Романова мислеше кои от тях да избере. Нали не беше изключено някоя от квартирите да бъде нападната. Затова тя се спря на селата, разположени в чертите на града. Да, това беше безусловно оптималното решение. Дори да гръмне взрив или да започне престрелка, поне няма да пострадат съседите, както неизбежно би се случило в някой блок с много апартаменти.

— Александра Ивановна, Нелюбин иска да го приемете — каза секретарката.

Първият импулс на Романова беше да каже: „Нека почака“, но после тя обърна листа с лицето надолу и каза:

— Нека влезе.

Полковник Валентин Сергеевич Нелюбин беше началник на втори отдел в Московската криминална милиция, едновременно с това и шеф на оперативната служба и на вътрешния муровски затвор — ДПЗ. Той зае този пост преди три години, когато Романова стана началник на МУР.

Тя сама предложи кандидатурата на Нелюбин, защото го познаваше вече не една година. И сега й беше даже някак неловко да го гледа в очите. Но кой знае какво може да изкуши човека. Заплатите в милицията са жалки, а всеки си има проблемите.

— Здравей, Александра Ивановна — каза Нелюбин. — Как сме?

— Ти какво, Валентин — озъби му се Романова, — да не би да не знаеш колко зле са нещата?

Нелюбин разбра, че началничката не е настроена за шеги, и каза:

— Чух, че ще прехвърлят този момък от Князев, та тъкмо исках да ти кажа…

— Откъде знаеш? — изведнъж освирепя Романова.

Нелюбин чак се обърка.

— Тоест как откъде? Имаше донесение. Аз наистина не съм го виждал, но казват…

— Не, не се измъквай — кресна Романова, — отговаряй ми конкретно — кой, кога, при какви обстоятелства ти е казал! Не милиция, ами направо седянка, всички шушукат, подслушват. Е, спомни ли си?

— Ами аз и не съм забравял — отговори Нелюбин. — По телефона ми позвъни Турецки, каза, че са хванали някакъв Дегтяр и ще го конвоират при нас, тоест във вътрешния затвор, та аз значи да помисля отрано за охраната, да не стане като с Бурмеева. Той каза, че и сам ще помисли кого да препоръча за охрана.