Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 233

— Виждате ли, хората са се съгласили — тихо каза Мойсеев.

Животът все пак е по-скъп.

— Какви ли печалби е награбил? — промърмори Турецки.

— Големи, Саша — отвърна Мойсеев и печално поклати глава. — Аз мисля, дори по-големи, отколкото можете да си представите. Нали той, като е знаел за колебанията отрано, всичко е пресметнал. И е продал скъпо, а после пак е купил — вече евтино. Съвсем проста финансова операция.

— Съвсем проста, ама спекулация — отговори Турецки.

2.

Последните дни Александра Ивановна не си намираше място. Нямаше и ден в МУР да не се случи извънредно произшествие, дребно или голямо. Романова даже се чудеше на самата себе си — преди, ако се случеше нещо подобно на изчезването на пейджър от следователска каса или бягството на Татяна Бурмеева, тя навярно би подала оставка, а сега нищо — работи си. Обаче едно бе ясно — в Градското управление на вътрешните работи или в Московската криминална милиция има предател, възможно е дори не един, а цяла организация. И безусловно начело е не някоя чистачка, не лостовият милиционер, я някой по-високо. Романова си припомняше всички служители и всеки път мислеше: „Не, разбира се, не може да бъде той. Били сме заедно в толкова битки.“

Та се получаваше, че не можеш да заподозреш сериозно никого, а Татяна Бурмеева избяга и не би могла да направи това без помощта на някого от Градското управление или от МУР, при това човек, облечен във власт. После направо от касата пропадна онзи пейджър, дяволите да го вземат. Кой, пита се, би могъл да извърши кражба направо от сградата на „Петровка“ 38?

И какво да прави? Да организира вътрешно следене, провокации, проверки? Романова знаеше, че така е прието навсякъде по света, включително и в държавите, които се славят с демокрацията си. И въпреки това силовите структури си остават силови. В САЩ например не са редки случаите, когато уволняват полицаи за длъжностни престъпления.

Романова седна зад бюрото и запуши. Тя мислеше все за същото — какво става в подчинената й служба. „Аз губя повече време за разкриване на нечестни милиционери, отколкото за разкриването на престъпници — раздразнено помисли Шура. — И ето докъде я докарахме — президентът на страната е в неизвестност, най-вероятно са го отвлекли престъпници, милицията нищо не може да направи, а страната си живее, сякаш нищо не се е случило. Това е немислимо! Такова нещо не се е случвало в историята!“

Влезе секретарката и докладва:

— Александра Ивановна, Турецки е дошъл при вас.

— Покани го — кимна Романова и въздъхна с облекчение: „Може Саша нещо да измисли. Той е мозък.“

Когато Турецки влезе в кабинета, тя каза:

— Сашка, какво се получава? Под носа ми си правят каквото си искат! Твоята Бурмеева избяга, Саруханов умря в болницата. Оня пейджър изчезна. Докога, Саша? Между другото, намериха колата на твоето протеже от Останкино, чу ли?