Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 234

— Ето, виждаш ли, Шура — и други неща стават. А ако те слуша човек, то…

— А ти послушай, послушай… Преди как казвахме: ние сме на стража на реда и закона. А сега? Ние, самите стражи, получаваме по триста хиляди, тоест точно биологическия минимум, и то само за един човек, забележи. А престъпниците, както и да ги наричаш сега — босове, депутати, делегати, — си купуват къщи във Виена, на вносни коли се возят. А в затворите си живеят като крале, както не сме и сънували. Имат си там и момичета, и лукс, и всичко каквото поискат. Та те дори въобще не лежат, ние ченгетата ги ловим, нощем не спим, не се храним нормално, а после виждаш как ги пускат под гаранция. И изобщо какво да говорим! Ти иди на Ваганковското гробище, там, където лежи Висоцки, сега погребват бандити. Вече най-малко десет станаха. И как ги погребват — с почести, помпозно! Ако ние умрем или паднем от техните куршуми, няма да ни погребат така — ще ни набутат някъде в блатото на Домодедовското и прощавай.

— Е, стига си рови душата, Александра Ивановна. — Турецки се приближи и неочаквано за себе си прегърна през раменете страшната началничка на Московската криминална милиция.

— Добре, Сашка, няма — подсмръкна Романова. Тя седна зад бюрото и пак измъкна цигара. — Казвай какво има при теб.

— Не се безпокой за пейджъра — каза Турецки. — Рано или късно ще разберем кой го е взел. Пейжърът сега не ни вълнува много. Между впрочем съобщенията по него почти веднага спряха. Явно след като заминах за Князев, те са разбрали, че съм чул за Скронц и Пъпа. А няма откъде да науча прякорите им, освен от пейджъра.

— Ето, виждаш ли — пак го прекъсна Романова. — Веднага са надушили всичко. Как? По какъв начин?

— Почакай, Шура, не кипвай. Скронц и Пъпа — това са господата Корсунски и Шилов. Сега става ли ти ясно?

Александра Ивановна гледа известно време в упор Турецки. Мозъкът й мигновено се задейства — Романова съпоставяше фактите, спомняше си детайли, преценяваше догадките си.

— Да, напълно е възможно — каза тя най-после. — Можехме да се сетим и по-рано.

— Можехме, но виждаш ли, все пак ние сме обикновени хора — отговори Турецки. — Поотделно те и по-рано ми идваха наум. Главното е друго — сега знаем, че са съучастници.

— Това прояснява ситуацията — забеляза Романова и след минутно мълчание попита: — Значи мислиш, че те искат да извършат държавен преврат?

— Да, но не толкова шумен, както се канеха гекапечистите или Руцкой и Хасбулатов. Там имаше твърде много шум, това веднага привлече голямо внимание към ставащото у нас. А така всичко може да стане съвсем просто — премахват президента, при това пак тихо, като имитират естествената му смърт или нещастен случай. Това прави Пъпа. Едновременно Скронц устройва паника във финансовите среди. Такава, видимо, е била сметката им. Сега, разбира се, плановете им са се променили. Президентът е в ръцете им и кой ги знае какво замислят.

— Не, ти само си представи! — възкликна Романова, но веднага се усети и премина на шепот: — Президентът е отвлечен, той е някъде тук, край Москва, а ние седим и дори не знаем за какво да се хванем. Това е просто кошмар някакъв. Ако ми бяха казали преди пет, какво говоря, преди две години, че ще стане така, не бих повярвала, бих го приела като лоша шега. И ето ти на. — Тя пак се замисли. — Значи Шилов сам е отвлякъл президента. Ами чичото? Той нали не се досеща, че Шилов е враг, и сигурно вече всичко му е изтърсил.