Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 215

— А аз и досега съм уверен, че беше Льошкина работа — поклати глава старото ченге. — Интуиция. А и ми пошушнаха някои неща. Вие сте следовател, млад човек, и за вас не е тайна, че престъплението разкрива не Шерлок Холмс с лупа в ръката, който намира косми и фасове, а нашият брат ченгето с неговата мрежа от информатори. Следователят после събира само доказателства за съда.

— Е, вие малко го опростявате, Пьотър Поликарпович — не се сдържа и възрази Турецки, макар да разбираше, че сега словоохотливият старец ще яхне любимото си конче и ще започне да обяснява всичко от сътворението на света насам.

Така и стана. Наложи се Турецки да си плати за репликата и да изслуша всички съображение на „Сельодкин“ за организацията на милицията и основната роля на оперативните служители в разкриването на престъпленията.

Когато Бобрецов направи пауза, Турецки бързо го върна в нужното русло:

— И какво стана с тоя Льоша? Къде се дяна после?

— Къде се дяна Льоша ли? — замисли се старото ченге. — Ето че не мога да ви отговоря. Честна дума, изпуснах го някак си от очи. Той замина някъде. Кога? Сега ще помисля… Тъкмо на мястото, където живееше, построиха хрушчовските блокчета, там сега е булевард „Матросът Железняк“. Значи годината е шестдесет и втора, шестдесет и трета. Да, навярно някъде от средата на шестдесетте не съм чувал за него. Но той си замина като „престъпен авторитет“, както пишат сега във вестниците. Виждате ли колко уважително го дават вече към тия. А преди казваха просто „бандит“. Трудно е да се каже къде се дяна той после. Може пак да са го затворили, а може и не. Тоя умееше да излиза сух от всяка каша. Не мога да ви подскажа.

— Или се е отказал?

— Не — засмя се ченгето, — това го разказвайте на някой друг, на тия, дето снимат филми за разкаялите се престъпници или дето пишат сърцераздирателни статии. Аз нали рекох „почти не съм чувал“. Замина си значи Льоха Алай и пропадна, повече не се появи. А после чух по своите канали новина: избрали го за мафиотски бос. Кога е било това? Нещо паметта ме подвежда… Помня, че беше лято, тъкмо въведоха гумените палки. Не като тия сегашните — боклук някакъв, тогава палките бяха акуратни — телескопически, изхвърляха се сами. Жалко, че ги забраниха почти веднага. Казваха — много злоупотреби стават. А какви палки бяха! Сегашните „демократизатори“ не им стават и за подметки.

— Нима все пак мафиотски бос? — демонстративно се учуди Турецки, надявайки се да прекрати сравнителния анализ на палките.

— Да, представете си. И получил препоръка от Вася Брилянта. Така че този Алексей не е някоя дребна риба. В киното може и да хващат босовете, но аз нещо не съм чувал. Не стават такива неща. Сега те не тичат по бардаци и купони и имат най-цивилизован вид, само че каквито бандити са били, такива и си остават. Това мога да ви кажа. Обаче къде е той и как, не знам.

— Но поне фамилията му помните, нали?

— Как да не я помня. Шилов му е фамилията.