Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 214

Но всичко това ставаше, когато играта се водеше открито. Какво може да направи сега, когато са му вързани ръцете?

3.

— И къде е тази ваша снимка? — попита Бобрецов, когато Турецки му разказа за своите приключения в Князев, пропускайки, разбира се, че лично той изпитва големи подозрения срещу тези Скронц и Пъпа.

Саша сложи снимката на масата — не оригинала, а лазерната разпечатка на Мойсеев.

— Да… Техниката ви сега направо е за завиждане! — каза старецът и започна внимателно да я разглежда. Очите му веднага пламнаха. — Аха, ами разбира се! Дааа, интересна снимчица!

Той излезе иззад масата и отиде в спалнята за очилата си. След като ги намести на носа си, старецът пак взе снимката.

— Интересно — отново проточи той. Турецки разбра, че ненапразно е разглеждал чудесата на агротехниката и трудолюбието.

— Най-много ме интересуват ето тези момчета — каза Турецки и посочи усмихващите се Скронц и Пъпа.

— Така ли? — вдигна очи към него старото ченге. — Жалко.

— Тоест? — не го разбра Турецки.

— Точно тези не познавам — обясни Бобрецов, — а виж, останалите ги знам като петте си пръста. И това момиче, царство й небесно. — Той показа кръглоликата Вера, приятелката на Валентина Андреевна.

— Да, нали са я убили… — спомни си Турецки.

— Точно този я уби. — Пьотър Поликарпович показа с пръст Пръдлето. — Висша класа джебчия беше! Но опитай се да хванеш джебчия на местопрестъплението! Изкупуваше и по малко крадени неща. Имахме улики срещу него, но все недостатъчно. А той предаваше от време на време по някого от своите, така че ние го държахме под око, но не го закачахме до време. И изведнъж тоя дивашки случай — изнасилил момичето, че и го убил. И досега не мога да разбера какво му беше станало.

Макар това да не засягаше пряко нито Скронц, нито Пъпа, Турецки се заинтересува от този случай с четиридесетгодишна давност. А и едно обстоятелство изглеждаше много странно — какво би могло да обединява културния професорски син Костя с джебчия, насилник и убиец.

— И този познавах — посочи Пьотър Поликарпович към Льоха. — Това коя година е, почакайте? Петдесет и седма? Лятото на знаменития фестивал. Да, имахме си работа тогава, да не дава господ. Всички трябваше да следим. Сакън нашите хулиганчета да не направят нещо на чуждестранните делегати.

— Тогава не прочистиха ли Москва, както през осемдесет и пета? — забеляза Турецки.

— Нещо не си спомням — поклати глава „Сельодкин“. — Например Льошка тогава тъкмо се бе върнал от лагер. Никой не му забрани да дойде в Москва. Така че на вашата снимка той е съвсем пресен, току-що се е върнал от лагера.

— Той имаше ли прегрешения после? — поинтересува се Турецки. — След петдесет и седма.

— Льоха излезе хитър. Подозираха за най-различни престъпления, вървяха упорити слухове, че той е станал голям бос и държи целия Тимирязевски район. Но нито веднъж не успяха да го хванат в нещо. Имаше случай, когато ограбиха бижутерски магазин някъде в центъра на Москва, следите водеха тук, към Бента, но Льоха успя да се измъкне. Прекратиха делото срещу него поради недостатъчно доказателства.