Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 99

Вече бях сигурна, че съм на дъното на загадката. Бях разкрила всичко. И бях разочарована.

Защото се оказа само евтина, жалка измама. Нощният град нямаше да получи опрощение в последния момент.

Нещо повече, нямаше да изчезне героично в блясъка на термоядрения взрив заедно с част от планетата. Щеше да се изпече бавно и да завърши жизнения си път като изоставени руини на дневната страна, точно както смятах от самото начало.

Не че ми се случваше за първи път. Нерядко в моята работа големите случаи в края на краищата се оказват не чак толкова големи. Съмнителните улики в този не водеха до изобретателни престъпни умове, нито разкриваха сложни планове, а само изравяха нови съмнителни улики и жалки обяснения.

Тези осем души, които така отчаяно желаеха да напуснат планетата, бяха измислили целия план и бяха набелязали Саюри Накада за своя жертва. Бяха се опитали да ме убият, когато се появих с въпросите си, не защото са се страхували, че ще кажа на ченгетата или ще проваля печалбата на Саюри Накада, а тъй като не искаха да разкрия измамата и да съобщя на Накада, че е станала жертва на мошеници.

И това, в края на краищата, беше всичко.

Само дето техният малък мръсен план се бе намесил в живота на други хора. Бездомниците щяха да бъдат изгонени. Щеше да пострада пазарът на недвижима собственост в града. Саюри Накада вероятно ползваше фамилни средства и когато планът се провалеше и слънцето изгрееше, щеше да повлече със себе си цялото семейство — поне така смятах в началото. После си промених мнението. Накада не бяха толкова глупави, че да оставят на Саюри достъп до всичките си пари. Най-много да изгубеха няколкостотин мегакредита. Дори нямаше да го забележат. Въпросът обаче не беше само в измамата. Тези хора се бяха опитали да ме убият. Нещо повече, те бяха коствали на Мишима доста солидна сума, заради разходите му покрай мен. Пари, които сега му дължах заради тях.

А как мразя да затъвам в дългове!

Щяха да ми платят за това.

А и все още имах клиент, което означаваше, че имам и работа.

Смятах да започна със Саюри Накада. Тя даваше парите в края на краищата, тя бе глупачката, позволила да я оплетат в тази схема. Смятах да започна с нея, но не го направих. След като обмислих всичко, реших да я оставя за по-късно.

Щях да започна с Поли Орхид. Освен ако не грешах в анализа на информацията, тъкмо той бе човекът, който дърпаше конците. Доказваше го фактът, че тъкмо той разпределя парите. Трябвали са му неколцина учени, та цялата работа да придобие достоверност, и затова е наел доктор Лий и неговата група в института — все хора, отчаяно нуждаещи се от пари. Дотук напълно по силите и способностите на Орхид. Идеята планът да е дело на Ригмус или Лий просто ми се струваше нереална. Трябваше да е Орхид.

Значи той беше организаторът, а също и човекът, който се бе опитал да ме убие. Той беше най-опасен от цялата банда. Бях го подценила, когато го сметнах за прост изпълнител: може да беше глуповат за някои неща, но не и за други. Не се беше сетил да опази банковите сметки, но всичко останало бе изпълнено прецизно. Беше изчезнал от хоризонта за известно време, преди да се появи с предложението си, може би дори бе нанесъл някои корекции във външния си вид — и нямам предвид само жиците. Такива неща могат да се купят навсякъде и не са скъпи, ако са втора употреба. Не знаех на какво още може да е способен, а исках изненадата да е на моя страна, когато се появя пред него.