Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 116

Включих бележника си в предавателя и прехвърлих цялата събрана информация, всичко, което имах и което се бе случило от момента, когато Зар Пикънс бе позвънил на вратата ми. Всичко, което ви разказах току-що, с цялата документация.

Щом сумата бе преведена в картата ми, си прибрах пистолета и си отидох вкъщи. Събрах нещата, които сметнах, че може да ми потрябват — не се оказаха много. Платих си сметките, включително всичко, което дължах на Мишима — макар че с изтрита памет той дори нямаше да знае откъде са парите. Подвоумих се за цената на взривеното такси и после преведох известна сума на онова такси от „Светкавичен транспорт Киао“, което си бе оставило данните за евентуален бакшиш. Помислих да се отбия в „Луи“, за да се сбогувам с хората там, но реших, че не си заслужава. Никога не съм била нещо повече от още едно лице в тълпата. Мина ми през ума да се обадя на няколко програми, с които се познавах, но и от това се отказах — софтуерът не тъгува по хората и е свикнал с това, че ние непрестанно се местим. Оставих съобщение на ’Чан, но не го потърсих лично — настроих го да бъде доставено след двайсет и четири часа. Не исках семейни спорове за това, което смятах да направя.

Нямаше никой друг, на когото да се обадя, така че приключих с тази част. Изключих компютъра и си взех багажа.

Не знаех със сигурност каква ще е съдбата на участниците в тази история, но можех да предположа. Саюри щеше да бъде нахокана и върната у дома. Мишима щеше да продължи по старому и само понякога щеше да се чуди в какво ли се е забъркал през времето, което не помни. Семейство Накада имаше достатъчно пари и власт, за да се погрижи за това.

Нощният град също щеше да изкара още известно време. Миньорите щяха да идват да залагат парите, които са изкарали с пот под земята. Щяха да идват и туристи, също за да профукат спестените си кредити. Градът щеше да продължава да живее. После, когато му дойдеше времето, щеше да изгрее слънцето. Дългата нощ щеше да свърши и градът щеше да умре.

Едно обаче знаех със сигурност.

Нямаше да съм тук, за да видя смъртта му.