Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 100

Ето защо Орхид трябваше да е пръв.

Обадих се в офиса на Мишима. Посрещна ме нахилен и побърза да ми съобщи, че се радва да ме чуе.

Не бях в настроение за разговори. Прекъснах го и му казах, че ще ми трябват неговите горили. Не му съобщих нищо повече, нито имена, нито подробности, просто го осведомих, че смятам да навестя Орхид и ще се нуждая от подкрепление. Въоръжено.

Усмивката му се стопи. Той кимна, каза, че ще направи каквото се изисква, и с това разговорът ни приключи.

Повиках такси и след половин час се срещнах с горилите на Мишима на улицата пред блока, където живееше Орхид. Бяха трима, всичките с впечатляващ вид. Всеки тежеше поне два пъти колкото мен и носеха тънки брони от прозрачна моновлакнеста материя. Жената имаше удължаващи се нокти. Едрият черен мъж пък се хилеше с дълги кучешки зъби, които лъщяха толкова силно, колкото и жиците по лицето му. По-дребният бе яко киборгизиран, половината от лицето му лъщеше в хром. Професионални горили. Човек не ляга под скалпела за удоволствие.

Може би киборгизираният го бе направил по необходимост, но при другите двама явно бе заради бизнеса.

Освен това бяха въоръжени с разни джунджурии, позволени за уличен бой в нашия град.

Идеалното подкрепление.

Използвах промяна на гласа и изображението, позвъних в апартамента на Орхид и казах, че събирам волни пожертвования за кампания хазартът на Епиметей да бъде обявен за нелегален. Отговори Ригмус.

Изпях си песента и той ми каза да ям жици и да умра. Бях вежлива, попитах има ли някой друг, с когото да разговарям и който може да бъде по-щедър.

Той предложи да ми пъхне собственоръчно кабел в задника.

Отново настоях да разговарям с някой с по-добро сърце и се поинтересувах дали на този адрес не живее Поли Орхид. Говорех така, сякаш някой ми го е препоръчал, но не го познавам лично.

Да, отвърна Ригмус, Орхид е тук, но е зает и не го интересуват подобни глупости.

После четиримата се качихме заедно и аз стоях встрани с изваден пистолет, докато киборгът преодолее защитата на вратата.

Но не той влезе пръв. В мига, когато вратата се отвори, нахлух аз.

Апартаментът бе доста просторен и обзаведен абсолютно безвкусно. Гладки златисти стени без холограми, евтин видеоекран в единия ъгъл. Мебелите бяха напълно инертни — никаква промяна на цветовете, нито нагаждане към тялото. Освен това бяха доста оскъдни. Всичко бе все втора употреба. Предположих, че Орхид и Ригмус са профукали спестяванията си, за да наемат апартамента, и не им е останал пукнат грош за обзавеждането.