Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 98

Оказа се по-лесно, отколкото очаквах. Орхид беше кръгъл идиот. Не беше въвел предпазни мерки на нито една от сметките си и почти винаги бе използвал истинското си име.

След превеждането на парите те се разпределяха в девет посоки. По малко от всяка транзакция отиваше в отделна сметка, която или бе предназначена за разходи, или Орхид заделяше за себе си, преди приятелчетата му да топнат пръсти в гърнето с мед. Останалото се разпределяше на осем равни части. Една част напускаше планетата с всеки кораб, който се отправяше за Прометей. Предполагам, че това бе собственият дял на Орхид, който заминаваше на сигурно място.

Втора част се превеждаше на името на Бюрегард Ригмус в Епиметейска търговска банка.

Трета заминаваше при Махендра Дхук Лий.

Останалите пет се разпределяха между петима учени от института.

Отбелязах си имената им и номерата на сметките, после изоставих тази следа и се върнах при финансовите регистри на ЕИПИ.

Това, което търсех, бе съвсем просто. Исках информация за всичко, което институтът или хората, работещи в него, са закупували наскоро, за всякакви доставки, със специално внимание към доктор Лий и другите петима от списъка.

Исках да разбера дали наистина сглобяват онова термоядрено чудовище, някой гигантски трактор, който да изтегли кратера на запад, или някакво друго устройство, което би могло да спаси града.

Ще ви спестя подробностите. Отне ми шест часа и едва ли ще ви е интересно да научите какво правих през тях, така че да се спрем на това, което накрая открих.

Нищо.

Всички пари от Саюри Накада отиваха право в лични сметки, а след това се прехвърляха в други лични сметки на Прометей и оставаха там. Нямаше никакви данни някой в института да купува ядрен материал или каквито и да било тежки машини, които биха могли да се използват за един толкова грандиозен план. Всъщност с изключение на споменатите шест сметки нямаше никакви пари, които да напускат института в каквато и да било посока — ЕИПИ наистина беше във фалит. Финансирането му бе прекратено преди две години, когато най-добрите специалисти бяха решили да си съберат багажа и да напуснат планетата.

Предположенията ми се оказаха верни. Никой не възнамеряваше да провежда опасни експерименти с града. Цялата история се оказа една голяма измама, фалшификация, за да източат пари от Накада за тези осем човека, които възнамеряваха да зарежат Епиметей и да живеят в охолство на Прометей.

С изключение на това, че градът пак щеше да се изпържи, според предварителния график. Ето защо тези осем души се готвеха да го напуснат.

Изключих се и останах още известно време загледана в екрана и в осемте имена. После се облегнах назад и докоснах, без да мисля, няколко клавиша. Голямата холограма на стената отсреща трепна и се промени — появиха се гигантски роботи, покрити с остри шипове, бронята им лъщеше на фона на непознат пейзаж, докато те си мереха силите.