Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 101

А може би просто бяха сметнали, че не си заслужава, след като е временно. Нали и двамата се готвеха да отлетят за Прометей веднага щом малкият им план успее.

Единственият поносим предмет беше големият диван, изтикан до стената. Ригмус седеше на него със симулатор в ръка. Изпусна симулатора, скочи и се изви на една страна, но аз също скочих и го халосах през шията с пистолета.

Той изпъшка и протегна лапи към мен. Сигурно се надяваше да ме строши на две, каквато съм си слабичка.

Но аз не се давам лесно.

Ударих го в ченето и главата му отскочи назад, после го блъснах в стената. Силно.

Той обви ръка около кръста ми и се опита да ме метне встрани, но аз отново го фраснах в стената и после забих дръжката на пистолета в гръкляна му. Червата му изкуркаха мъчително, което бе доста странна реакция, и се зачудих дали това има някаква връзка с моите удари.

Киборгът тичаше към мен, но аз му махнах да ни остави. Въпросът беше личен. Ригмус се бе опитал да ме убие.

Той размахваше слепешката ръце и се мъчеше да ме докопа. Опрях пръст в лявото му око и натиснах.

Имаше късмет, че ноктите ми още не бяха пораснали.

Той направи опит да изпищи, но не можа заради това, което му бях направила на гръкляна, и тъй като бях затиснала устата му с длан.

Дори не се опита да ме ухапе. Продължих да му блъскам главата в стената, докато накрая не рухна в краката ми.

Ще ви кажа, че беше ужасно приятно най-сетне да направиш нещо толкова просто и категорично и да видиш резултата. Имам някои доста сериозни морални възражения относно употребата на сила повече от необходимото, но в този случай ги забравих напълно. Не биваше, но го направих.

Оставих го да лежи на пода и прекрачих отпуснатото му тяло. Видях, че помръдва, но не беше в съзнание и червата му продължаваха да клокочат оглушително. Стана ми смешно.

След мен го пое жената: седна на гърдите му и опря разгънатите си нокти в насинената му от удари шия. Киборгът вече беше отворил вратата на спалнята.

Първото помещение беше празно — в средата висеше двойно антигравно легло с разхвърляни завивки. В единия ъгъл имаше автоматичен гардероб. Нищо друго.

Орхид беше във второто помещение. Беше боядисано в златисто и червено — изглежда, малкото останали пари бяха спестени за него. На стените имаше холограми, живи еротични картини от четирите страни, но не позволих да ме разсеят. Можех да различавам холограмите от реалността и веднага видях Орхид.

Беше в леглото, със смъкнати гащи и жена в обятията, и заради екраниращото поле дори не ни бе чул. Изтичах и го сграбчих, преди да ни е видял.

Беше твърде изненадан, за да се съпротивлява. Когато отвори уста да протестира, наврях в нея дулото на пистолета и включих захранването.

Усетих как пистолетът се пробужда. Орхид също видя контролния индикатор първо да светва в червено, а после в зелено.

Жената понечи да изкрещи, но двете горили я дръпнаха настрани и този с кучешките зъби я притисна в ъгъла, докато аз разговарях с г’ Орхид. Позволи ида оправи разчорлените си коси и смачканите си дрехи, които не скриваха почти нищо, но не свали пистолета от шията ѝ.