Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 97

— Освен ако не се наложи да се бориш за наследството ми.

Шегувах се, но защото бях малко учудена. Наистина ли Мишима ме смяташе за толкова ценна? Защо се забъркваше в тази история? Защо толкова държеше да станем партньори?

Но, както му бях казала току-що, сега най-важен бе Нощният град. Интересуваше ме какво точно му готвят в ЕИПИ. След като разберях, можех спокойно да приема предложението на Големия Джим.

Вече ми писваше от приказки. Време беше да се връщам на работа.

18.

Изписаха ме без проблеми и взех такси до вкъщи. Взех назаем от Мишима и няколкостотин кредита, за да не ми блокират картата. С това затъвах още повече в тресавището на дълговете, но не виждах какво може да се направи.

Моят сони-ремингтън продължаваше да лежи на бюрото, където го бе оставил Орхид, а кобурът беше някъде на дневната страна. Извадих една стара раница и го прибрах вътре. После седнах на бюрото и включих компютъра. Следващата стъпка беше най-неприятната.

Почаках няколко секунди да овладея треперенето си и едва тогава се включих директно, защото нямаше друг начин да свърша тази работа. Не очаквах повече Троянски коне. Можех само да се надявам, че Мишима играе честно и че ще ми прати обещаната охрана. Шпиониращата камера отново бе високо над дома ми, щеше да има и втора, обикновена камера, както и следотърсачи из целия район, но не и в мен, тъй като без симбиот проклетите малки машинки можеха да ме убият, ако се скупчат достатъчно и запушат някоя артерия. В болницата ми бяха направили антиинвазивна ваксинация, която щеше да трае най-много седмица — още едно перо в сметката, която щеше да плати Мишима — но въпреки това ме предупредиха да избягвам всякакви микромашини, доколкото е по силите ми. Навярно бе по-скоро рожба на въображението ми, но непрестанно ме спохождаха разни усещания, които ми напомняха за незащитеното ми състояние — най-вече сърбежи, каквито не бях получавала от малка. Дори евтин симбиот би се погрижил за тези неща.

Опитвах се да не им обръщам внимание. Знаех какво трябва да търся. Парите, както вече казах — те винаги оставят следа. Ако хората в ЕИПИ работеха за Накада, тя би трябвало да им плаща. Исках да разбера къде отиват тези пари и какво се купува с тях. Имах една теория, която смятах да потвърдя.

Ако наистина възнамеряваха да поставят термоядрен заряд, би трябвало да купуват материали за него, или най-малкото да закупят програма за техните микроконструктори. Над каквото и да работеха, не можеше да нямат разходи. Тъкмо тяхното покритие ме интересуваше.

Не очаквах неприятности. В края на краищата Лий и неговата шайка смятаха, че съм мъртва — или поне така се надявах. Едва ли щяха да са нащрек.

Не бяха. Успях да се добера до номера на онази сметка, същата, която Накада използваше за закупуване на поземлена собственост, без никакви проблеми. Нямаше да е трудно да получа и списък на всички плащания през нея.

Освен това проследих и всички останали сметки, които Накада бе използвала за същата цел. Върнах се до моя стар списък за прехвърляне на имоти и прегледах всеки от тях до Накада — някои директно, други чрез подставени лица и фирми, понякога чрез Орхид. Точно както предполагах — тя бе платила цяло състояние на Поли Орхид. Не можах да намеря нищо, което да ме отведе при Лий или Ригмус, нито до когото и да било в института, така че се захванах с Орхид.