Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 95

— Разбирам те. Добре де, все още ме е яд, но те разбирам. — Той отново се замисли и след известно време попита: — Защо ти трябваше да проверяваш историята на Накада? Нали поначало работиш само за онези бездомници? Какво общо има институтът с тях?

— Нищо — отвърнах и отворих очи. — Но ако някой е намислил да драсне клечката на града, ми се ще да съм в течение. — Струваше ми се, че се занимава с маловажни подробности. Отдавна бях престанала да се безпокоя за бездомниците, по-скоро ме интересуваше какво смятат да направят доктор Лий и хората му с целия град.

— Градът и без това е обречен — посочи Мишима.

— Вярно — отвърнах малко нацупено. — Но щом ще съм тук, когато си правят експеримента, ми се ще да зная какво да очаквам.

— Права си — отвърна той. Но не каза нищо повече.

Аз също обмислях всичко отначало и ми хрумна една идея. Спомних си за какво бях размишлявала в офиса малко преди да ми пуснат Троянския кон, а и после, на дневната страна. Струва ми се, че бях разбрала защо са постъпили по този начин — първо мълчанието, после опитът да ме премахнат. Ако бях права, поне щях да почувствам известно облекчение.

Мишима прекъсна разсъжденията ми.

— Хсинг — рече, — изглежда, сега имаш сериозен коз срещу тях. Те се опитаха да те убият. А това е незаконно.

Че е незаконно да се опитват да ме убият не бе най-голямата новина, поне за мен.

— И какво?

— Ами, би могла да пратиш Орхид и Ригмус за реконструкция. Имаме твоите свидетелски показания, записите от моята нова камера, а сигурно ще се намерят и други улики. Можеш да ги обвиниш в опит за убийство. Аз ще те подкрепя.

— И какво ще спечелим? Ще им попречим да опитат отново — всъщност дори в това не съм сигурна. Мисля, че доктор Лий командва целия парад. Вярно, отмъщението може да е сладко, но не виждам ти какво ще спечелиш от него. Да не развиваш будна гражданска съвест или неочаквана склонност към борба с уличната престъпност?

— Не, разбира се. Но това е начин да ги притиснеш. Да получиш от тях каквото искаш.

Не разбирах как опитът за убийство може да е разменна монета, още повече след като не знам какво всъщност става. Да, можеше и да се получи, но веднъж вече бях повярвала, че заплахата да изкарам всичко в мрежата е достатъчно силно оръжие.

— Може и да не успея. Или да не искам да го правя. Виж, Мишима, благодарна съм ти за грижите за мен и определено смятам, че бих могла да работя за теб…

— С мен — поправи ме той.

— Добре, с теб. Съгласна съм. Но не и по този случай. Подхождаме към него от различни ъгли, а твоят не ми допада. Проблемът е твърде важен. Струва ми се пропускаш това, което според мен стои в центъра на нещата. Интересуваш се от бездомниците и предлагаш да извадим от играта Орхид и Ригмус и по принцип си прав — защитаваш клиента и си загрижен за моята безопасност. В повечето случаи това би било най-правилното решение, но тук нещата стоят различно. Основният ми приоритет е бъдещето на Нощния град. Това е по-важно от бездомниците и моята сигурност. Ако градът бъде разрушен, всички така и така ще загинем. Кой ще го е грижа за наемите в Западния край, ако няма никакъв Западен край?