Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 94

— Карай нататък.

И аз продължих:

— Изглежда, Поли Орхид я е свързал с тях — познаваш ли го?

Мишима кимна отново.

— Чувал съм за него.

— Не зная чия е била идеята в началото, дали на Накада, на Орхид, или на онзи тип Лий в ЕИПИ, който може би е измислил всичко това. Разговарях с Накада и научих тези неща от нея — че група от института се готви да задейства насочен термоядрен заряд, който ще преустанови въртенето на Епиметей и ще го закове на място, както е сега, преди градът да е прекосил терминатора. И тя започва да изкупува западната част на града, естествено на безценица с приближаването на зората, и всичко трябвало да продължи гладко до момента на истината, след което цените на земята там щели да започнат да растат и да ударят в небето. Елементарно, нали?

Мишима не отговори. Поех си дъх и продължих:

— И значи аз отидох в ЕИПИ да поискам подробности, защото от това, което научих от Накада, ми се струваше, че цялата тая работа е една голяма глупост, която няма да успее и може да бъде приета сериозно само от идиотка като нея. Ако се опитат по начина, по който го описва тя, най-вероятно ще разрушат целия град, без дори да забавят настъпването на изгрева. Затова предположих, че Накада греши някъде. Но хората в института отказаха да разговарят с мен. Не се опитаха да ме убедят, нито да ме разубеждават, просто отказаха, дори не ми обясниха защо. Даже измъкнах пистолет и го размахах под носовете им, но пак не постигнах нищо. Накрая ми писна и ги заплаших, че ще изкарам всичко в мрежата, с което щях да разкрия целия им замисъл и да намаля предполагаемите печалби на Накада. Дори след това те не желаеха да разговарят с мен, което си беше направо налудничаво. Все пак накрая склониха да ми признаят какво става и обещаха да ме потърсят до два часа — но вместо това ми пуснаха Троянски кон с неврален блок. Малко след това ме посетиха Орхид и Бобо Ригмус, но това вече си го видял. — Повдигнах рамене. — Повече няма.

Мишима помисли известно време.

— Или пропуснах нещо, или във всичко това няма и капчица резон — рече накрая той. — Защо им е да се опитват да те убият? По дяволите, та те дори не са ти казали за какво става въпрос! Не пробваха ли преди това да те подкупят, или нещо подобно?

— Не. И един кредит не ми предложиха.

— Истинска лудница!

— Напълно съм съгласна.

Мишима се облегна назад да обмисли чутото. Лежах и го чаках. Можеше да съм оздравяла, но това не значеше, че съм напълно възстановена. Все още се уморявах бързо. Непрестанно си мислех за липсата на симбиота — сега бих могла да пипна всякакви болести или да пострадам от най-обикновен инцидент и щяха да са ми нужни седмици, за да се оправя. А и вече не разполагах с никакви резерви вътрешна енергия.

Затворих очи и се опитах да събера сили. Мишима се покашля и аз го погледнах.

— Значи ми гръмна шпиониращата камера, за да не мога да те видя, че се срещаш с Накада?

Кимнах.

— Хсинг, не знаех за това. Постъпила си правилно, от твоя гледна точка, но бях ужасно ядосан.

Повдигнах рамене.

— Трябваше да ти дам урок. Не понасям, когато ме тормозят.