Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 93

Ухилих се, дори успях да се посмея малко с него и смехът ми бе съвсем искрен. Част от това се дължеше на облекчението ми от реакцията на Мишима. Имаше и други причини.

Мислех си, че наистина ще ми е приятно да работя с него. Твърде дълго бях работила сама.

С рамо, на което да се облягам, щях да изкарам повече.

17.

Известно време се кискахме и се тупахме по раменете, но в края на краищата се върнахме към първоначалния разговор. Той все още искаше да узнае какъв е случаят и как работа за двеста кредита е могла да ме обрече на почти сигурна смърт на дневната страна.

— Някой се опитва да събере наем от всички бездомници в Западния край — обясних. — Помолиха ме да попреча на това.

— Е, и? — попита той. — Прилича ми на най-обикновен рекет. Викаш ченгетата и те се справят с това. Хсинг, ти не си горила. Печена си, повтарям, но си дребна и слабичка, пък и досега беше сама. Горилите не работят сами: един куршум или игла — и ги няма. Защо въобще са дошли при теб?

— Първо — отвърнах, — те вече се бяха обаждали на ченгетата. Само че събирачите се оказаха напълно законни. Всъщност работят за новите собственици.

Мишима примигна смаяно.

— Какви нови собственици? Зората идва, Хсинг! Кой ще купува там?

— Точно това поискаха да открия бездомниците. Не са наели горила, защото не могат да си го позволят. Особено след като събирачите се оказали легални. Иначе щяха да ги оставят на полицията. Пък и аз вземам доста по-евтинко.

Той ме изгледа продължително.

— Хубаво де. И това ли беше задачата? Да разбереш кои са новите собственици?

— Да ги открия и да им попреча да изгонят бездомниците — обясних.

— Тъй-тъй… — Той закима. — И какво откри?

— Открих, че някой — става дума за един човек, който използва петнайсет имена — е закупил по-голямата част от Западния край. Виж, Мишима, наистина ли искаш да се замесиш в това?

— Разбира се, че искам. Кой е този човек?

— Не бъди толкова самоуверен — продължих да упорствам. — Спомни си, че това е случаят, заради който ме захвърлиха на дневната страна.

— Не съм го забравил, Хсинг. Мога да се грижа за себе си. Хайде казвай — кой е този тип, по дяволите?

— Саюри Накада — отвърнах.

Той премигна.

— Без майтап? — Изгледа ме ококорено. — Накада купува Западния край?

Кимнах.

— Защо?

Набрах на сервизния модул в ъгъла кода за освежителна напитка и тя пристигна на антиграв. Отпих бавно, преди да отговоря.

— Точно тук нещата се усложняват. Открих отговора, но не зная дали е правилният, а след това всичко се обърка. Не можах да разбера някои неща, които ме интересуваха.

— Продължавай де — подкани ме той.

Вече бях преминала най-неприятната част — бях произнесла името на Саюри. Останалото не беше кой знае какво.

— Наела е експерти — човешки — в ЕИПИ, за да попречат на Нощния град да се завърти откъм дневната страна. И наистина вярва, че могат да го направят.

Той помисли малко, после попита:

— Сериозно?

— Да.

— А те могат ли?

— Не зная — признах чистосърдечно. — Вероятно не. Но ще стигна до това.

Той кимна.