Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 91

Както и да е, Мишима вече бил инвестирал доста средства в мен и не защото очаквал да си ги получи — говоря за шпиониращата камера и прочее. Вече знаел, че финансовото ми състояние е окаяно. Не, просто искал да разбере какво става. Каза, че това му се струвало по-ценно от парите.

Напълно го разбирам. Е, сигурно се е надявал, че работата е дебела и че ще получи своя пай, но е имало и голяма доза любопитство. И така да е, дори да е любопитство, примесено с известна алчност, все още не бях сигурна дали мога да му разкрия всичко.

И му го казах.

Мислех, че ще кипне, след като ми бе разказал цялата си история, но той не се ядоса, или го прикриваше твърде добре. Изглеждаше спокоен и изпълнен с търпение.

— Виж, Хсинг — каза само, — изглежда, здравата си го загазила. Някой се опитва да ти види сметката. Единствената причина, поради която не успя, е, че аз се намесих случайно. Който и да е и каквото и да си му направила, когато разбере, че си жива, вероятно ще опита отново. И този път, ако не ми кажеш какво става, няма да мога да ти помогна.

— Зная. — Опитах се да не прозвучи изплашено.

— Така ли? — Той се престори, че плюе презрително — ако наистина се беше изплюл на пода, болницата щеше да го изхвърли. — Виж, мога да разкажа на всички къде си и да те оставя да се оправяш сама. Но ако се съгласиш да играеш с мен, обещавам да пазя тайната и да ти осигуря известна протекция. За моя сметка.

— Много щедро от твоя страна. — Подсмихнах се саркастично.

Той игнорира това.

— Няма да крия, наистина те бива. Когато пипна онзи хитрец в „Старшайн“, дето ме беше измамил — вярно, тогава извади късмет и ме изпревари, въпреки че си пъхаше гагата не там, където ѝ е мястото. Не беше много етично, защото аз вече работех по случая. Но се справи отлично. А и от години успяваш да се прехранваш с трохите от голямата трапеза, което не е никак лесно. Но сега мисля, че си се забъркала в нещо доста голямо и няма да се оправиш сама.

— Кой казва, че не мога да се оправя? — попитах ядосано.

— Аз го казвам — отвърна той със същия тон. — Вярно, отново си в играта, но не със собствена помощ, и го знаеш добре. Щеше да си мъртва, ако не те бях открил. — Спря за момент, погледна ме и добави: — По дяволите, много други на твое място вече отдавна да са ритнали камбаната. Корава жена си, признавам. Симбиотът ти умря, за бога! Виждал съм да изпомпват живи симбиоти от миньори, които са предали Богу дух преди повече от седмица, но ти изтощи своя до смърт и още дишаш! Мамка му! — Той поклати глава, очевидно объркан, пое си дъх и продължи: — Чакай, че се отклоних от темата. Искам да кажа, че разбирам защо не си склонна да ми разкриеш какво става и се надяваш да продължиш сама. Притесняваш се да не объркам нещо, а и аз бих се притеснявал за теб. По-добре забрави за това. Предлагам ти пълноправно партньорство по този случай, какъвто и да е той — ще работим заедно, вместо да се конкурираме. Делим всичко поравно, забравяме за шпионската камера и разходите за лечението ти. По дяволите, ако се получи, може да продължим така и занапред, „Мишима и Хсинг. Поверителни разследвания“. Как ти звучи?