Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 89

Кимнах. Не беше никак малко. Най-важното обаче беше, че съм жива. Всъщност с моя симбиот не бяхме големи дружки. Радвах се, че го притежавам, мисълта за него ми действаше успокояващо, но той не беше от разумните — другите имат от тях, но аз не можех да си го позволя.

— Е, наистина съм ти благодарна. Ще бъдеш ли обаче така добър да ми обясниш как съм се озовала тук и защо ме навестяваш толкова често?

Той дръпна един стол от стената, изчака го да се оформи под него и се отпусна на седалката.

— Ще ти разкажа всичко. Но в замяна искам някои отговори.

— Какви по-точно?

— Различни. Като например, с какво си се занимавала, как се озова на дневната страна и прочее.

Сигурно трябваше да го очаквам, но не бях подготвена. Имах нужда да помисля.

Не ми отне много време. Каквито и да бяха мотивите на Мишима, той ми бе спасил живота. Бяхме обвързани един с друг, поне докато не си уредим сметките.

— Е, добре — въздъхнах. — Но ти пръв.

И той ми разказа.

Пратил камерата да кръжи из Капана с надежда да открие нещо интересно. Камерата ме имала на файл, в случай че се покажа, като част от нещата, за които трябвало да следи. Мишима ме вкарал във файла много отдавна, веднага след историята със „Старшайн Палас“, и след това ме забравил. Програмата щяла да нареди на камерата да ме проследи и да се опита да разбере с какво се занимавам, ако случайно ме засече в Капана. Това горе-долу е предисторията.

Но когато най-сетне наистина съм се появила в Капана, а после съм се измъкнала на камерата в „Манхатън“, Мишима се заинтригувал, още повече че не бил чувал някой да ме е наемал на работа. В момента не работел над нищо сериозно и сметнал, че ще е интересно да разбере с какво мога да се занимавам, така че заръчал на камерата да не се отделя от мен.

Започнал да придобива смътна представа за ставащото около мен, когато камерата ме проследила в Западния край, но не знаел нищо конкретно. Не можел да разбере какво общо имат с това бездомниците и събирачите на наеми.

И тогава аз прострелвам камерата, с очевидното намерение да скрия от него какво се случва. Той решил, че с каквото и да се занимавам, сигурно си заслужава усилията, и във всеки случай ще е много по-важно, отколкото да изхвърляш пияни туристи и миньори от „Гинза“ — което бил главният му източник на приходи.

Вече не разполагал с камера, която да ме следи, но решил, че това в никакъв случай няма да го спре. Купил си шепа разумни следотърсачи и накарал куриер да ги разпръсне пред входа на офиса ми. Пратил по дирите ми нова камера, последен вик на техниката, камуфлажен дистанционен модел, който ме следял отдалече — по това време вече карал на кредит, защото средствата му привършили.