Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 90

Не знаел къде съм ходила, когато прострелях първата камера, но ме засякъл, когато съм се върнала в офиса, за да изчакам двата часа, които бях дала на доктор Лий — не че знаел нещо за отредения срок. Видял двама типове да влизат в офиса ми, после да ме изнасят, като дефектен генентом. Повреденото такси излетяло и се понесло право на изток, като едва се разминало с горния ръб на кратерната стена.

Изгубил ме някъде над дневната страна. Новата камера не издържала на ултравиолетовите лъчи, вятъра и топлината.

Следотърсачите обаче били полепнали по дрехите ми и той наел кораб и тръгнал да ме търси. Открил таксито, по което също имало търсачи, които междувременно успели да се скупчат, за да излъчат достатъчно силен сигнал, но от мен нямало и следа. Вятърът бил заличил дирите ми и той не знаел накъде съм тръгнала.

И през ум не му минало да се отказва — сигурно защото е страшен инат. Знаел, че съм се измъкнала от таксито жива и че съм се насочила на запад, тъй като всички останали посоки били немислими, и започнал да ме издирва в този район.

И очевидно ме намерил, след като ви разказвам всичко това.

Но знаете ли какво го отвело при мен? Не следотърсачите, защото моят симбиот сметнал, че са безвредни, и ги изял, за да набере енергия, така че те въобще не могли да сглобят предавател. Не могъл да ме открие и визуално, тъй като снаряжението му било предназначено за работа на тъмната страна и излязло от строя от силната светлина, а топлинните ми следи се заличавали върху нагорещената повърхност.

Чул гласа ми, когато за втори път се опитах да повикам такси. Предавателят имал авариен режим, за който дори не съм знаела, и когато съм го включила, без да се обаждам или да приемам сигнал, той проверил пулса ми, открил, че е твърде слаб, и потърсил медицинската служба. Единственият приемник в района — този на кораба на Мишима — засякъл повикването и съобщил на Големия Джим.

Който предположил, че трябва да съм аз. Нямало кой друг да се мотае по това време на дневната страна. А дори и да не съм била аз, корабът бил длъжен да реагира на повикването, защото в противен случай според закона щели да отнемат разрешителното на електронния мозък.

Ето така ме намерил Мишима — в безсъзнание, полузаровена в пясъка, с тежки изгаряния по кожата и с лъчева болест, напълно ослепяла. Бях вървяла по един от най-богатите на рудни залежи райони на планетата.

Така че Мишима ме откарал в Нощния град, регистрирал ме с фалшиво име в болницата и платил лечението ми от взетия кредит, после се обадил на ’Чан да го попита дали знае с какво може да съм се занимавала, за да се докарам до това положение.

’Чан естествено не знаел нищо, но веднага дошъл да ме види. Изглежда, чувствата между нас все още не са угаснали напълно. Пък и след като баща ми си купи перманентен сън, а мама отлетя, ние тримата сме си единствените роднини на този свят. Не сме особено близки — сигурно се опасяваме, че ако се сближим твърде много, ще се опарим един от друг — но държим връзка. Е, Али все пак ни напусна и останахме само двамата с ’Чан. И тъй, той дошъл да ме види, после се върнал на работа. Работи като крупие — не зная в кое казино, защото често се мести, но трябва да е в някое луксозно, щом използват хора за крупиета.