Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 71

Улових един от тях и се облегнах на него, той поддаде и бързо зае позицията на тялото ми, без да издаде нито звук. Институтът не беше закъсал чак толкова, щом можеха да поддържат толкова фина мебелировка. Музиката и холограмите не бяха последна мода, но въпреки това също бяха доста високо качество.

От холограмите изникна жена, която или бе по-стара от дявола, или не вярваше в чудото на съвременната козметика, защото имаше снежнобяла коса, повехнала кожа и набръчкани ръце.

— Какво е това съобщение? — попита тя. — Защо Орхид не дойде сам, като е толкова важно?

— Малко ви поизлъгах — казах, отлепих лакти от оформилите се подложки и се надигнах. — Не нося никакво съобщение. Исках да поговоря с някого за онова, над което работите по поръчка на Саюри Накада.

Тя спря насред помещението и ме погледна с присвити очи. После произнесе с глас, който малко напомняше гласа на глупав робот:

— ЕИПИ е частна организация без право на търговска дейност и няма никаква връзка с „Накада Ентърпрайзис“. Ако искате да узнаете подробности за дейността на Саюри Накада, попитайте самата нея. Не можем да ви кажем нищо повече.

Това вече го бях чувала.

— Съжалявам — рекох. — Но аз вече говорих с г’ Накада и никак не ми хареса това, което чух от нея. Известно ми е с какво се занимавате, поне в най-общи черти, но имам няколко въпроса, чиито отговори бих искала да узная. Ако не ги получа от вас, ще ги потърся другаде — но се съмнявам, че г’ Накада ще остане доволна от това. Така че ще можем ли да обсъдим темата, която ме вълнува?

— Не — рече тя. — Няма да можем. Вървете си. — И понечи да се обърне.

Не горях от желание да прибягвам до следващия си ход, но не виждах какво друго бих могла да направя. Те категорично отказваха да разговарят с мен, а трябваше да зная какво се готвят да направят. А може би нежеланието им се дължеше на факта, че уреченият ден наближава? Нищо чудно да беше дори след броени часове.

Докато изваждах пистолета, си помислих, че ако в сградата има въоръжена охрана или системи за защита, нещата могат да излязат изпод контрол. Можех само да се надявам, че не са чак толкова параноични.

— Искате или не, ще се наложи да разговаряте с мен — казах.

Тя видя пистолета и възкликна:

— Да не сте се побъркали? Това е частна собственост. Нямате право да носите това нещо тук!

Усмихнах се.

— Е, вече съм го внесла. Само да ви предупредя — зареден е с експлозивни бронебойни куршуми с топлинно насочване, които имат допълнителна тяга, така че ще ви заковат дори ако сте киборг с ускорени реакции. Така че или ще разговаряме, или като за начало ще ви прострелям в крака. — Насочих пистолета към слабините ѝ и щракнах копчето с палец — с което не направих нищо, тъй като оръжието бе на автоматичен режим, но жестът ми трябваше да подсилва общия ефект.