Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 72

— Вие сте луда! — викна тя. Погледът ѝ бе втренчен право в цевта. Ококорените ѝ очи бяха доста интересна картинка на фона на спокойната морска шир зад нея.

— Никога не съм твърдяла друго — отвърнах с привидно нехаен тон. — А може да съм симулация, генентом или конструкция. Всъщност какво съм и каква съм няма никакво значение. Важното е, че съм тук, със зареден пистолет, насочен към вас. И тъй, ще поговорим ли за работата, с която се занимавате по поръчка на Саюри Накада, или да дръпна спусъка?

— Какво искате да знаете? — попита жената и забелязах на челото ѝ ситни капчици пот.

Обичам си го моя сони-ремингтън. Убедителен е като самия дявол. И съвсем оправдано.

— Първо — казах, — вярно ли е, че възнамерявате да спрете въртенето на планетата с един-единствен насочен заряд?

Тя преглътна.

— Не зная — отвърна. — Не е по моята специалност. Аз отговарям за определяне последствията върху околната среда при внезапно преустановяване на ротацията, а не как ще се случи това.

— Последствията върху околната среда? — Това ми звучеше интересно. — И какви по-точно ще са тези последствия?

— Още не ни е известно. Работим по въпроса.

— Какво например ще е въздействието на отделената топлина върху планетното ядро?

— Нямам представа. — Тя отново повдигна рамене. — Аз се занимавам с изследване измененията на повърхността — възможни промени в климатичните условия, водните запаси, кислородната продукция на псевдопланктона. — На носа ѝ увисна капка пот.

— И какво ще стане с тях? — продължих да разпитвам.

— Нали ви казах. Работим над това.

— Това вече го чух. Все трябва да имате някаква представа обаче.

Тя преглътна отново.

— Поне засега не изглежда, че ще има сериозни последствия. В края на краищата атмосферата вече се движи много по-бързо от повърхността.

— Но все пак става въпрос за внезапно спиране на въртенето. Не постепенно или в ограничен район.

— Да — отвърна тя, но не продължи.

— Добре де. Тогава бих искала да разговарям с човека, който се занимава със самия процес. Кой е той?

— Трябва да е доктор Лий. — Тя махна с ръка наляво.

— Това помещение има ли връзка с вътрешната ви компютърна система?

— Уф, не знам — въздъхна тя. Направи ми впечатление, че има страшно много неща, които не знае.

— Ако ме чува — продължих високо, — бих искала доктор Лий да дойде да поговорим.

— Вече съм тук — отвърна мъжки глас и цяла една секция от морския пейзаж изчезна.

Той стоеше пред сива каменна стена — висок, прегърбен, с дълга черна брада и най-важното — с оръжие в ръка. Странно, че тези типове се разхождаха въоръжени в сградата, а ми се сърдеха, че правя същото. Оръжието му не можеше да се сравнява с моя ВГ-2, беше местно производство за домашни нужди, сериен модел, изработван от няколко различни фирми. Нямаше интелигентен софтуер, често дори не бе зареден с куршуми, а с упойващи стрелички. Но не можех да съм сигурна в последното, тъй като вървеше с няколко различни вида муниции. Всъщност най-важната подробност бе, че беше насочено към мен.