Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 68

Или просто си въобразяваше, че планът ѝ ще успее въпреки всичко, също като в онези начинания с генентомите и психобактериите? Знаех, че има склонността да игнорира неприятните подробности, но можеше ли да игнорира и опасностите?

Всъщност кой твърдеше, че ги игнорира? Сигурно щеше да наблюдава своя малък експеримент от орбита, така че поне нейният живот не бе застрашен, нито я беше грижа, ако се провали. И преди бе проявявала подобни самоунищожителни наклонности, така че не беше трудно да повярвам в това. Нищо чудно да обичаше хазарта, особено след като щеше да наблюдава фойерверките от безопасно разстояние.

В края на краищата тя навярно беше ядосана на нашата малка планета. Епиметей не беше неин дом, а място, където бе пратена в изгнаничество. Разрушаването на цяла една планета би било достатъчно грандиозен начин да изрази обидата си, че са я пратили в изгнание.

Не искам да твърдя, че го мислеше съзнателно, или поне се надявах, че не е така, но дълбоко в подсъзнанието си тя навярно все още беше разглезеното дете отпреди двайсетина години. Ето защо, след като обмислих всички тези неща, вече можех да си обясня как е могла така лесно да приеме подобен идиотски план.

Което не обясняваше идиотията на онези в ЕИПИ.

Може би имаше и други неща, които не знаех. Може да бях схванала погрешно целия план, или Накада го бе разбрала погрешно и го бе предала по същия начин на мен. Може би идеята на учените всъщност беше да приплъзнат континенталната плоча, на която бе построен Нощният град, обратно към неогряната страна, като ледоразбивач в старите филми — но дори така идеята ми се струваше доста опасна.

Може би бяха подготвили предпазни мерки. Може би знаеха как да се освободят от прекомерната топлина и да запазят целостта на кората. Може би щяха да заложат заряда на необходимата дълбочина в кората и да направят нещо там.

Защото имаше още нещо, за което Саюри Накада не си даваше сметка. Ако по някакъв начин успееш да спреш въртенето на планетата — без да чупиш нищо, без дори да изплискаш нечий чай — все още няма да си спасил Нощния град. Имаше си конкретна причина планетната ротация да е нарушена. Ядрото бе разположено ексцентрично и рано или късно щеше да се завърти така, че тънката страна на мантията да се обърне към Ета Кас А. Ако планетата застинеше неподвижно в сегашното си положение, след време щеше да се завърти отново — или по-скоро да се люшне.

Дали наистина щеше да стане така? Нямаше начин да го разбера предварително, най-малкото поне докато скитосвам по улиците.

А дори планетата да се завъртеше отново, колко време щеше да продължи това? Планетите притежават огромна инерция. Те са бавни. Възможно бе да изминат хилядолетия, преди градът да промени местоположението си. Ако бе така, тогава възобновяването на ротацията нямаше да е чак толкова голям проблем.