Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 39

Това беше странно, тъй като Епиметейска търговска банка не беше управлявала сделката като вътребанков трансфер. Което означаваше, че сметките на всички тези фиктивни компании са разпръснати.

Сдобиеш ли се с номер на сметка, нещата стават по-лесни — нужни са само десетина минути, за да се проникне в счетоводния архив на банката. Разбира се, всичко това е абсолютно незаконно — докато действията ми в Първа касиопейска бяха само въпрос на изучаване на естествен процес.

Повечето банкови охранителни системи са достойни за съжаление — заради непрестанните транзакции винаги има множество вратички за проникване.

Освен това има поне десетина легални причини да се сдобиеш с информация — процедура на фалит, съдебен процес, каквото и да е — така че те не си дават зор да налагат сериозни защити.

Разбира се, това важи само за информацията: опитайте се да им пипнете парите и ще откриете, че не става без пряка намеса на техен служител, а там играта винаги загрубява.

Все пак бях успяла да се добера до счетоводния архив. „Поземлени имоти Нощна страна“ разполагаше с неактивна сметка — нулев мрежов баланс. Сметката съществуваше от трийсет и два дни, три депозита и три равностойни тегления. Накратко, някой бе сложил там пари броени часове преди да се осъществят сделките, или точно за времето, необходимо да се извърши транзакцията — от предварителния депозит до финализирането.

Въпросът отново беше: откъде идваха тези пари?

Тук нещата се усложняваха и дори ми се стори, че вече съм под наблюдение на банковия софтуер и че защитните програми, които досега бях избягвала, няма да се преструват вечно на глупаци, но въпреки това продължих да се ровя.

Третият депозит беше пристигнал от личната сметка на Поли Орхид в Първа касиопейска и това ми се стори интересно, макар че едва ли можеше да ми е от полза, освен ако отново не се заемех с него. За всеки случай прехвърлих номера на тази сметка в моя компютър и продължих.

Другите два депозита идваха от сметка без име, само с номер, разкрита в местната Банка на доверието.

Отбелязах и нея, после излязох от системата.

Почаках известно време, за да се уверя, че никой не е тръгнал по дирите ми, и отново влязох, този път директно, по жицата — сметките, които имат само номера, са трудни за разкриване, тъй като са зорко охранявани.

Знаех, че няма да успея да се докопам до име, то щеше да е в някой файл, пазен толкова добре, че отварянето му би представлявало неоправдан риск. Тъй като повечето хора се насочват тъкмо натам, защитните системи пазят именно тази информация. Имах известен опит с тези неща и направих нещо не толкова очевидно. Прегледах финансовия отчет на банката, в търсене на адрес, който да съответства на размера на интересуващия ме трансфер. Намерих такъв, но беше компютърен адрес, а не уличен. Изключих се, въведох адреса в моя компютър и го оставих да поработи. След минутка вече разполагах и с уличния адрес.