Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 38

Почаках още няколко минути, втренчила поглед в екрана, но не излезе нищо повече. Докато се мотаех, усетих, че съм изгладняла и че стомахът ми стърже. Беше време за вечеря. Намазах си дебела филия с пастет, долнокачествена местна продукция, но какво да се прави. Не можех да си позволя вносна храна, а на Епиметей освен пастет се произвежда само парниково соево сирене, което е още по-гадно. Опитваха се да правят храна от местния псевдопланктон, но биохимията му е коренно различна, с твърде много токсини, та почистването му да е рентабилно, а им трябва евтин хранителен продукт за работниците, така че в края на краищата биоинженерите се спряха на пастета. Сортът, който купувах, беше най-евтиният и имаше вкус на стара обувка, но поне се задържаше в стомаха и ми осигуряваше енергия. Нахраних се, почаках храната да слегне в недоволния ми стомах и отново седнах пред компютъра.

Не можех да се мотая вечно.

Проследяването на Поли Орхид не беше единствената възможност да продължавам работата по случая и след като програмата ми бе изчезнала така мистериозно, реших да подходя към проблема от друг ъгъл, както навярно трябваше да направя от самото начало. Да проследя парите.

Ето това им е хубавото на парите — винаги оставят следи. Понякога пътечката е замаскирана доста добре, но никога не изчезва напълно. Ако се заровиш достатъчно надълбоко, вероятно ще успееш да проследиш всички финансови операции между Епиметей и старата Земя, назад до двайсет и втори и дори до двайсет и първи век.

Повечето информация отпреди това вече отдавна е изгубена, защото хората тогава са използвали примитивни пари — неелектронни. Всъщност кой би се връщал толкова далече назад? На мен ми стигаха и шест седмици.

Работата не беше от сложните. Тези шест вероятно фиктивни компании полагаха огромни усилия да запазят бизнеса си в тайна. Повечето техни служители бяха програми, написани тъкмо за тази цел и без лични досиета, което е стандартна практика на фалшивите компании от близо век. Липсваше и указан адрес, което също допринасяше за общата картина. Нямаше дори достъп до имената на акционерите, но и това не беше изненадващо. Не можех да се добера до компаниите чрез хора или адреси, ако се изключеше споменатият Поли Орхид.

Но те бяха платили с пари за тази собственост. Пари, които все трябваше да са дошли отнякъде. Ако успеех да ги проследя, можех да науча нещо повече.

Въздъхнах и отново втренчих поглед в екрана. Не исках да се включвам директно, така че просто внимателно преглеждах излизащата там информация.

Избрах напосоки една транзакция: „Поземлени имоти Нощна страна“ купува ипотекирана собственост от Първа банка на Ета Касиопея, и тръгнах по следата.

Отворих сметка в Първа касиопейска, купих акция от капитала на „Поземлени имоти Нощна страна“ и като акционер поисках стандартна проверка на фирмата, с оглед защита на интересите си. Имах файл, който го правеше автоматично и подаваше всички верни отговори на анкетата, а междувременно направих някои незаконни маневри, като прехващах запитванията в други посоки и ги захранвах с необходимите отговори. След двайсетина минути разполагах с номера на сметката на „Поземлени имоти Нощна страна“ в Епиметейска търговска банка.