Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 41

Лоуренс Уотт-Эванс

Нямаше начин да узная, докато не разбера какво мисли.

И оставаше един-единствен нерешен въпрос: защо ще купува Западния край?

От мен се искаше да открия кой гони бездомниците и да го спра. Вече знаех кой стои зад това, вярно, че не разполагах с доказателства, но бях почти сигурна. За да спра Саюри обаче, трябваше първо да установя защо го прави. Очевидно не ставаше въпрос за фалшификация, защото Саюри Накада наистина купуваше имоти. Не беше документна или парична измама, или поне ако имаше такава, аз не можех да я разкрия. Пък и при финансите, с които разполагаше, не виждах защо ще се занимава с подобни неща. Саюри купуваше сгради в един изоставен и безперспективен район и аз нямах никакви легални права да я спра — претенциите ѝ към бездомниците бяха напълно законни. Ако исках да си получа останалата част от хонорара, трябваше по някакъв начин да я убедя да се откаже от исканията си за наема. Но това едва ли можеше да стане, преди да разкрия цялата схема.

Никога не се бях срещала лично със Саюри Накада. Не знаех почти нищо за нея. Тя беше богата, имаше власт и живееше в усамотение — извън това само бели полета. Защо ѝ бе притрябвал един обречен квартал?

Очевидният подход бе да разговарям с нея, но едва ли щеше да се получи, или поне нямаше да е никак лесно. Освен това можеше да предизвика обратен ефект. От всичко, което знаех за нея и за този случай, ставаше ясно, че тя полага големи усилия да го запази в тайна, и разбереше ли, че се ровя там, можеше да ми вгорчи живота.

Значи трябваше да намеря друг подход.

Така, както виждах нещата, разполагах с три възможни линии за разследване: Накада, Орхид и самият Западен край. Това бяха трите сигурни елемента, до които се бях добрала, поне засега. Връзката с „Ню Йорк“ се изчерпваше най-вероятно с това, че казиното принадлежеше на семейство Накада и се намираше под личния контрол на Саюри. Парите водеха обратно до Накада и Орхид, но това не ми разкриваше нищо повече.

Сетих се, че не съм проверила всички транзакции: може би част от финансите идваха и от други източници.

Съмнявах се, но все пак реших да оставя това проучване в резерва. Все още бях разтревожена от начина, по който бях изгубила издирващата си програма, и реших поне за известно време да се въздържам от рисковани операции на компютъра.

Поне засега най-добре бе въобще да не го доближавам.

Накада и Орхид пазеха в строга тайна операцията си и нямаше да им е никак приятно, че си пъхам носа в техните работи. Дали не бе време да се разходя и да огледам имотите, които купуваше Накада? Те поне нямаше да имат нищо против любопитството ми. Можеше да поразпитам бездомниците, да потърся допълнителни сведения за това какво точно са казали онези двамата хубавци.

Махнах танцьорите от екрана и повиках такси. Щом излязох на улицата, камерата се стрелна отгоре като ястреб, забелязал плячка, закова на два метра над паважа и ме последва до таксито.