Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 37

Въведох името „Пол Орхид“ в една от издирващите програми и след миг получих файл с название „Пол (Поли) Орхид“.

Това вече беше нещо по-конкретно и внезапно си го спомних. Никога не бях чувала за Пол, но с Поли се бяхме срещали. Тогава обаче не бях проявила особен интерес към личността му. Дребен оператор в едно от казината, с напразни мечти някой ден да порасте в службата. Преди няколко години пътищата ни се бяха пресекли неколкократно, макар че не се срещнахме очи в очи. Нямахме и лични сметки за уреждане. Бях го търсила няколко пъти по видеовръзката, но се оказа, че няма какво да ми каже.

Сега обаче, изглежда, здравата се беше забъркал.

Проверих адреса — сегашният бе на много по-добро място, отколкото очаквах, апартамент в един небостъргач на Пета. Допълнителната проверка на адреса донесе сведението, че има съквартирант на име Бюрегард Ригмус, известен още като Бобо — това име не ми говореше нищо, но пък бях малко изненадана, че живее с мъж. От кратките ни разговори бях останала с впечатлението, че Орхид си пада по жени. Дори този Ригмус да не беше любовник, сигурно щеше да е досадна пречка в случай, че Орхид реши да си покани някоя дама за среднощна компания. Освен ако двамата не си деляха и жените, което изглеждаше напълно възможно. Или пък апартаментът бе по-голям, отколкото си мислех.

Продължих с досадното натискане на копчета и поисках да ми направят кредитна проверка от най-общ характер, но ударих на камък — не се допускаше достъп до информацията без специално разрешение.

Пуснах втора програма, която веднага генерира код на фалшиво разрешение и на която законоопазващите органи в града едва ли биха погледнали с добро око. Като всяка незаконна програма и тази носеше съответните рискове, затова не бях започнала с нея, но сега нямаше начин.

Програмата изчезна. Напълно. Никакъв отговор, легален или друг. Не успях да се сдобия с името на неговата банка, нито да узная кой му е работодател, нито да намеря някакви препоръки. Никаква информация — и точка по въпроса. Не само това, но програмата бе изчезнала и от моята страна — просто се сви и издъхна, напусна системата, сякаш никога не е била там. Не можех да проверя дали в нея е бърникано и дали някой я е засякъл — направо се беше изпарила, без да разбера дали е задействала нечия аларма.

Това вече никак не ми се понрави. Каквото и да бе намислил този Орхид, очевидно не искаше никой да задава въпроси. Вече знаех, от това, което бях чела, и от задочните ни срещи, че не е кой знае какъв умник, което означаваше, че програмата не е негова, а купена, при това от доста сериозна фирма.

Това поставяше някои въпроси. Например: откъде е взел пари? Орхид си беше дребен мошеник.

И защо му е необходимо подобно ниво на сигурност?

Каква беше тази история?

Каквато и да беше, вече бях вътре. Дори някой да ме помолеше да изляза, бих помислила два пъти, преди да го направя, независимо дали ще опита със заплаха, или подкуп.