Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 35

Лазерни линии рисуваха около нея абстрактни модели и от време на време се кръстосваха и оформяха купчини от чипове. Високо над „Ню Йорк“ се очертаваха силуетите на древни небостъргачи, озарени от жълтеникаво сияние.

Наблизо прелетя аеробус и зърнах притиснатите към прозорците лица на туристите. За миг дори чух гласа на екскурзовода.

Диамант от четири рекламизатора от червен кристал ме беше забелязал и кръжеше над мен в очакване да издам по някакъв начин намеренията или желанията си. Покрай него профуча сребристобял куриер-антиграв и едва не го отнесе.

Зад всичко това небето имаше причудливо син цвят — тъмносин фон, нашарен от кафеникави линии. Всички звезди освен най-ярките бяха погълнати от сиянието.

Търсех някакъв намек сред всички тези светлини и образи — намек за това какво би могъл да очаква който и да било от Западния край, каква е ролята на този Орхид и по какъв начин е обвързан с „Ню Йорк“, но всичко това поне засега ми се струваше необяснимо като песента на сирени. Никой не рекламираше туристически обиколки до изгрева, нито някое друго извратено забавление, за което да не бях чувала досега.

Разбира се, тази улица не беше целият Капан, още по-малко целият град; имаше стотици рекламни агенции, всяка от които държеше права върху някакъв участък от градския небосвод.

Появи се таксито, яркожълто, спусна се безшумно пред мен и отвори врата.

Този път не изглеждаше никак ново — тапицерията бе износена, а седалката бръмчеше, докато се нагаждаше към тялото ми. Пак хюндай, разбира се. Но не от фирмата на Киао, а „Среднощни таксита и лимузини“. Не че имаше някакво значение, просто още бях под впечатление на разговора с предишното такси.

— Накъде, г’? — попита машината.

Съобщих адреса и се облегнах назад.

Кристалните рекламизатори заобиколиха кола̀та, възпяваха в нестроен хор нов развлекателен център, но аз не им обръщах внимание — беше по-лесно да ги игнорирам, отколкото да моля таксито да се освободи от тях, тъй като имах доста неща, които да обмисля.

Наистина интересни неща.

Големия Джим все още го беше яд на мен и тази новина никак не ми се понрави. Погледнах през задния прозорец. Камерата беше там, увиснала зад кола̀та, на опашката на ятото рекламизатори.

„Крайстенно развитие“ — компания, обгърната в тайнственост, която наема хора, определяни от многоуважаемата Марико Чен като „боклуци“. Не знаех дали тази новина е добра, или лоша, но беше новина.

Пол Орхид — това име ми се струваше смътно познато. Мъж с остри черти и мазна пригладена коса.

Зар Пикънс бе споменал, че новият събирач на наеми бил с пригладена коса, но това не означаваше нищо — този град е пълен с контета, а брилянтинът е на мода открай време. Пикънс не бе казал нищо за чертите му, но това не пречеше Орхид да е въпросният събирач. Може пък просто служителите в „Крайстенно развитие“ да обичаха да се издокарват.