Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 31

В най-добрия случай щеше да покрие два от изходите, не повече. Щом исках да се измъкна незабелязано, най-логично бе да спра избора си на сервизния вход, само че той бе един етаж по-надолу — в Подкапана.

Свих рамене. Няма смисъл да се чудиш как да надхитриш една машина, след като не знаеш нищо за това по какъв начин е програмирана. Най-добре да избера една врата напосоки и да се надявам, че съм избрала правилната.

Тръгнах към вратата, където се приземяваха аеробусите от космопорта, смесих се с тълпата на спирката и погледнах към Епиметейска търговска банка.

Точно в пет бях на ъгъла на Трета и „Кай“. Нямаше и следа от досадната камера.

Миг по-късно Марико излезе от една странична врата на банката, погледна ме, усмихна се и каза;

— Г’ Хсинг! Много се радвам да ви видя!

6.

Чен наблюдаваше представлението с нещо като лека почуда. Синьо-зелените светлини трепкаха по лицето ѝ в такт с музиката.

Дори не си бе направила труда да се престори на изненадана, когато я причаках пред банката. Каза ми здрасти и след няколко приказки за времето и прочее предложих да отпразнуваме „случайната“ си среща с по едно питие, както си е редно.

Тя се съгласи и аз посочих фоайето на „Манхатън“ отсреща.

Това вече я изненада, но въпреки това тя кимна. Поне засега камерата не ни бе забелязала.

— Цялото това чудо заслужава ли цената на полето за безтегловност? — попита тя, загледана в шоуто. Жената се беше превила, а мъжът зад нея помпаше равномерно. Не беше двойката, която видях, когато влязох одеве в бара, но идеята оставаше непроменена.

— Не — отвърнах. — Не си заслужава. Готова съм да се обзаложа на каквото поискате, че това не е безтегловно поле.

Тя ме погледна.

— Не е ли? Какво е тогава?

— Холоизображение. С много високо качество, а тези двамата красавци са някъде на орбита и ги предават на постоянен канал. Много по-евтино е от антигравитационно поле. Точно затова участниците винаги влизат и излизат отгоре или отдолу, когато трябва да се почистят, и никога не пристъпват към публиката. Не е на запис, защото понякога реагират на публиката — така че има обратна връзка, — но тези двамата са някъде на небето. В буквалния смисъл.

Тя погледна отново към стълба светлина, после размаха ръка пред лицето си и каза:

— Права си. Наистина си го бива изображението обаче. Гледай, вижда се всяко косъмче.

Кимнах, без да поглеждам, защото питиетата ни най-сетне бяха пристигнали, на поднос антиграв, вместо през отвор в масата. Предполагам, че и това имаше някаква връзка с атмосферата на „старата Земя“. Сигурно е било традиция поръчките да се забавят.

Сръбнах от моето питие. Биваше го. Чен взе чашата си и отново извърна очи към шоуто.

— Г’ Чен — казах. — Надявах се да науча нещо от вас.

— Хъм? — измърмори тя и се обърна към мен.

— О, да, извинявай. Слушай, викай ми Марико.

— Усмихна ми се.

Отвърнах също с усмивка:

— А вие на мен Хсинг.

Това я изненада и тя ме погледна внимателно, но не каза нищо. Нямам нищо против да си говоря на ти с разни хора, но когато аз преценя, а тук не очаквах разговорът да е от дългите. Не че съм дръпната, но попитайте в „Луи“ и ще ви кажат, че всички там ми викат Хсинг.