Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 32

Това ми харесва в „Луи“ — че не обсъждат чудатостите на клиентелата.

— Хсинг — повтори Чен. — Ами добре. — Тонът ѝ бе с два-три градуса по-хладен, но нямах нищо против. Не исках да ме нарича по друг начин, и толкоз.

Усмихнах ѝ се пак.

— Марико, надявах се да ми кажете нещичко за „Крайстенно развитие“. Каквото и да било.

Тя изучава лицето ми няколко секунди, така че се постарах да си придам искрен и безвреден вид, което не отговаряше съвсем на истината. После огледа съседните маси.

Бях избрала тихо ъгълче, единственият посетител близо до нас беше възрастен човек с архаичен зѐничен проектор и тъй като имаше слушалки и симулаторни очила, предполагах, че не се интересува от нас. Беше се облегнал назад и по израза му предположих, че гледа някой стар филм за битки с чудовища. Забелязах, че ръцете му треперят.

Би могъл да се преструва, разбира се, но в такъв случай беше ужасно добър. Освен това можеха да ни подслушват машини или киборги, но срещу това бяхме безсилни. От тях просто няма измъкване.

Чен очевидно реши, че мястото е достатъчно изолирано, обърна се и ме погледна отново.

— Не знаете ли кои са те?

— Не — отвърнах. — Сериозно са се постарали да не привличат внимание.

Тя кимна.

— Аз също не зная. Разговарях с тях само докато уреждах сделката. Сигурно никога не сте купували поземлена собственост?

Не бях. Някога семейството ми притежаваше малко земя на север от Капана, но я изгубихме заради неплатени данъци. Тъй че поклатих глава.

— Съгласно закона само хората имат право да закупуват собственост. На изкуствените същества не е разрешено. Ако става въпрос, да речем, за софтуерна корпорация, трябва да бъде назначен представител, който да финализира сделката. Не програма, нито машина, генентом, култивиран биот — нищо, което да е създадено по изкуствен път — само хора. Искам да кажа, може да е киборгизиран човек, с протези и прочее, но трябва да е човек, в правната дефиниция на този термин.

Кимнах. Знаех го, разбира се, но я оставих да ми го каже.

— На пръв поглед не е нещо сериозно, нали? Преглеждаме всички документи, купувачът прескача до офиса лично, за да ги подпише и да вземе копие, и тогава се уверяваме, че е човек. Не ни трябва генетична карта, нито кръвни проби или каквото и да било, поглеждаме го и сверяваме данните от вратата. Нищо работа на пръв поглед. — Тя направи пауза.

Кимнах, за да я окуража.

— Нищо работа — повтори тя, — само дето за тази фирма се оказа голяма работа. Преговорите се водеха от тяхна програма, тя преглеждаше документите и дотук никакъв проблем, правили сме го и преди, но я предупредихме, че сделката ще бъде приключена, когато се появи човешки представител, и тя не трепна и един бит. Но когато поискахме някой да се яви и да вземе документите, изведнъж взе да се държи така, сякаш я караме да си каже и компютърното мляко. „Ние представяме човек — взе да се опъва. — Защо не може да пратим куриер?“ Заявих, че такава е политиката на нашата фирма и че ако желаят да се сдобият със споменатата собственост, ще се наложи да пратят създание от плът и кръв, ако пък не успеят — да забравят за всичко това. И без това сделката не беше голяма, банката можеше да го преглътне.