Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 33

— И какво стана? Дойде ли човек?

— Видели сте сделката, нали? Разбира се, че ни пратиха човек — дребен мазник с пригладена коса, представи се като Пол Орхид. Правеше се на много важен, но макар че имаше парите да купи онази дупка в Западния край, сигурно ги е спечелил на горния етаж на това казино — в „Екзелсис“ нямаше да му позволят и да припари, а едва ли би могъл сам да изкара толкова. Предполагам, че го е пратил истинският купувач. Както и да е, не беше мой проблем, след като беше човек и представител на „Крайстенно развитие“.

— Такъв ли беше?

— Странно е, че ме питате, но да. По принцип приемаме думата на клиента за достатъчно условие, но в този случай, тъй като имахме известен спор с програмата, поисках от вратата да му направи пълна проверка.

Млъкна и се втренчи в мен. Отново се опитах да си придам невинен вид.

— Хсинг — рече тя. — Този Орхид е боклук. Пристигнал е на Епиметей нелегално, след като бил пуснат под гаранция на Прометей и избягал. Съден е по обвинение, което не си заслужава усилието да бъде екстрадиран — някакъв дребен грабеж. Оттогава непрестанно се крие — цели три години, а после изведнъж изчезва, никакви сведения в архивите, за около година и половина, преди да цъфне като вицепрезидент на „Крайстенно развитие — Западен край“. И това е най-шантавата част — той наистина е вицепрезидент. Без никакво съмнение: всичко е съвсем легално до последния подпис. Тази дребна купчина органична материя е трети в йерархията на „Крайстенно развитие“. — Тя повдигна рамене. — Можете ли да го обясните?

— Не — отвърнах. — А вие? Разровихте ли се по-подробно в тази история?

— Защо е необходимо? — Тя се надигна и косата ѝ улови един лъч яркозелена светлина. — Не е моя работа. Връчих му документа и се сбогувахме, а аз докладвах, че съм имала известни търкания с „Крайстенно развитие“ и не желая повече да работя с тях. Беше съвсем ясно, че цялата тази история намирисва, но в края на краищата не съм частен детектив.

— Затова пък аз съм, нали? — Усмихнах се и поклатих глава. — Съжалявам, Марико, но не знам нищо повече от вас за „Крайстенно развитие“. Поне засега. Тъкмо се захващам с този случай. — Облегнах се назад. — Въпреки това съм ви благодарна — оказахте ми голяма помощ. Ако искате, мога да ви държа в течение на разследването. — Отпих от чашата и ми хрумна една друга идея. — Всичко наред ли беше с разплащането? Имам предвид трансфера за сделката.

— Разбира се — отвърна Чен, очевидно изненадана, че мога да питам подобно нещо. Толкова по въпроса за фалшивите трансфери. От първоначалните четири версии оставаше само една — някой наистина купуваше имоти в Западния край.

Отначало смятах, че всеки, който би се заел с подобен бизнес, трябва да е поне малко луд, и засега все още нямах друго обяснение. Просто не разбирах какъв е смисълът да се влагат пари там.