Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 30

Сигурно защото съм прекалено придирчива. Всеки път, когато скъсам с някой мъж, го преживявам тежко и не бързам да се хвърля в обятията на следващия.

Не че в квартала, където живея, гъмжи от подходящи кандидатури — няма дори такива за по една нощ.

Има едно нещо обаче, което избягват да правят при секса в безтегловност — говоря за онова отдръпване в последния момент, по което толкова си падат разгонените самци. Навярно — и с право — се опасяват, че ще опръскат всичко.

Както и да е, не бих казала, че гледката отговаряше на естетическите ми представи за забавление.

Какво пък, не бях длъжна да ги гледам, а що се отнася до Чен, на нея май щеше да ѝ хареса.

Барът беше дълъг и покрит с орнаменти. Предположих, че всичките стари стъклени шишета покрай стената са само за украса, но ако не беше така, значи бе доста добре зареден. Мъж с бяла престилка, направо типаж от стари кримки, стоеше отзад и бършеше с кърпа стъклени чаши с причудливи форми — поредните архаични неща.

Барът не беше претъпкан. Повечето посетители седяха на масите около подиума, така че имаше много свободни места.

Светлините бяха предимно сини и зелени, сменяха се плавно, а димът идваше не само от посетителите, но и от едно специално кандило в ъгъла до вратата. Димеше най-вече за миризма и ефект, но ми се стори, че долавям уханието на канабис и може би на няколко синетика. Психоактивните вещества вървяха с клиентелата, едва ли тук ги предлагаха свободно.

Заведението не се отличаваше с кой знае колко изискан вкус, но ми допадаше. Приближих се до бара, но не се качих на някое от свободните столчета — в края на краищата бях дошла само за няколко минути. Облегнах се на бара и извърнах глава към представлението. Жената продължаваше да духа себеотдайно. Мъжът изглеждаше още по-отегчен.

Зад мен някой извика:

— Ей! Не можеш да влизаш тук!

Обърнах се и видях увисналата на вратата шпионираща камера. Мъжът зад бара размахваше старомоден електронен заглушител.

— Веднага да се разкараш! — извика ѝ. — Това е частна собственост и не желаем някакви тъпи машини да безпокоят клиентите!

Камерата се поколеба, извърната към мен.

— Марш, че ще ти изпържа платките! — Мъжът насочи заглушителя.

Камерата се оттегли и аз се усмихнах.

Не бях разчитала да се случи точно това, но беше приятна добавка. Без да губя време, минах през бара и излязох във фоайето на хотела.

Знаех, че камерата ще ме чака на изхода — въпросът бе на кой изход. Дали Големия Джим разполагаше и с други камери, с които да покрива всички възможни места?

Съмнявах се. Може да имаше повече средства от мен, но си оставаше обикновен частен детектив на свободна практика, а не, да речем, безгрижен притежател на казино. Едва ли би могъл да се снабди с цяло ято камери — освен ако не ставаше нещо, което не знаех, или не ми бе истински ядосан. Скромната ми персона не заслужаваше чак такова внимание.