Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 28

— Не ми пробутвай тия номера — казах. — Може да ги криеш навсякъде. Нищо чудно да са пъхнали експлозив в шибаната ти дънна платка.

— Успокой се, Хсинг — каза камерата. — Ако смятах да те убия, вече щях да съм го направила, нали?

Знаех, че е така, и точно по тази причина още не бях стреляла. Проклетата машинка при всички случаи имаше по-бързи рефлекси от моите. И освен това имаше право. Поне за момента бях безсилна. Улиците бяха обществени, можеше да ме следва където си пожелае. А аз не можех да си позволя лукса да я гръмна и да се окаже, че е била напълно безвредна.

— Добре. — Въздъхнах и свалих пистолета. Прибрах го в кобура и вирнах среден пръст, колкото да не се оттеглям напълно победена.

Едва не се сблъсках с някакъв висок турист с алено сако — беше се приближил, за да наблюдава нашия малък спор отблизо. Очите му бяха млечносини, без съмнение напълно изкуствени. Сръчках го с лакът настрани и си продължих по пътя.

Камерата се издигна леко и ме последва.

Почти се досещах кой я е пратил по дирите ми. Беше твърде дребна работа за гигант като КМК, а повечето от останалите ми врагове не можеха да си позволят подобно нещо, нито биха си направили труда. Предполагах, че това е работа на Джим Мишима Големия. Сигурно още ми беше сърдит заради онази издънка в „Старшайн Палас“. Явно държеше да ми стъжни живота, също както аз бях прецакала неговия.

Успях да се сдържа и не се обърнах да го напсувам. Нямаше да спечеля нищо, също както и ако бях стреляла. Дори това, че бях извадила пистолета, вече ми се струваше грешка.

Изведнъж ми хрумна, че може би Марико Чен няма да хареса играчката на Големия Джим.

Всъщност нищо чудно да не я забележеше при толкова много летящи наоколо джунджурии.

Все пак трябваше да взема известни предпазни мерки. Така че спрях и се обърнах.

— Ей! — извиках.

— Да, Хсинг? — отвърна камерата. Беше затворила страничните капаци и се носеше гладко по въздушните течения.

— Искам да ти кажа нещо. Работя по един случай, с който никой в Капана не би искал да се заеме — може да е загуба на време, но нали все пак трябва да си изкарвам прехраната. Мишима може да ми се смее на това, което изкарвам, но колкото — толкова. Ясно ми е, че не мога да се отърва от теб, докато съм на улицата, но кълна се, ако ми се пречкаш, ще дам под съд шефа ти — знам го аз кой е — за ограничаване на личната ми свобода и ще се постарая да му лепнат съответното наказание. А теб наистина ще те пръсна за скрап. Така че се постарай да не ме заговаряш, нито хората, с които се срещам, и не се приближавай. И без това случаят не е от компетенцията и интересите на казината. Дори да ме изгубиш и пак да ме намериш, дръж си мръсното високоговорителче затворено, ако не искаш да се разделиш с този свят. Ясно?