Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 27

Отгоре Надкапанът беше сияещо пано от блазнещи удоволствия, рекламни изображения, които се сражаваха помежду си за въздушно пространство и същевременно полагаха усилия да примамват жертвите си. Между тях криволичеха микрокамери и рекламизатори, а още по-високо стърчаха върховете на сияещите небостъргачи. Този неспирно движещ се рояк пееше, нашепваше и съблазняваше, но по-голямата част от всичко това се превръщаше в бял шум — вятърът заглушаваше всичко.

Под краката ми освен мрак се усещаше и тътнежът на Подкапана, който също следваше ежедневието си. Погледнах надолу. Долавях вибрациите през подметките си.

Докато гледах тази черна преграда — улицата, която беше покрив на цял един подземен град, се замислих за всички, които живееха и работеха там долу, хора или изкуствени същества, някои от които познавах от служебните си сливания. Запитах се какво ли ще стане с тях, когато слънцето изгрее. Изведнъж някой ме повика по име.

Вдигнах учудено глава и видях, че над мен е увиснала шпионираща камера. От евтините модели: не повече от двайсет сантиметра на дължина, черно-червен гланц с хромирани и стъклени сглобки, централен обектив и няколко скенера — нищо особено.

— Ти ли си Карлайл Хсинг? — попита камерата.

— И какво ако съм аз? — отвърнах, недоволна, че са ме намерили така лесно.

— Просто исках да съм сигурна.

— Защо? — попитах.

Не ми отговори. Продължаваше да виси над мен и да ме наблюдава.

Разтворих якето си и извадих моя верен ВГ-2. Отстъпих назад и приклекнах, за да омекотя отката, после се прицелих в камерата. Туристите на улицата застинаха по местата си и се облещиха, видях няколко персонални антиграва да се заемат позиция така, че да защитават клиентите си в случай, че възникне опасност. Видях и камерите на близките сгради да се насочват към мен, но никой не предприемаше нищо.

Добре поне, че наблизо нямаше ченгета.

— Какво искаш? — попитах. — Казвай, или ще те пръсна за скрап. — Включих пистолета и усетих как помръдва в ръката ми, докато правеше корекция за вятъра и гравитацията. Не се налагаше да му казвам коя му е целта.

— Само минутка, Хсинг — заговори камерата. — Ще се посъветвам с моите началници. — Чу се тихо бръмчене и после камерата продължи: Не мога да ти кажа нищо, но шефът ми заяви, че ако ме унищожиш, ще те съди.

— Аз пък ще кажа, че е било при самозащита. Как да съм сигурна дали не искаш да ме убиеш?

— Защо ще искам да те убивам? — попита камерата.

— Откъде да знам? — отвърнах с въпрос. — Не зная кой те праща, нито на какво си способна и какво изобщо искаш от мен, дявол те взел.

Камерата забръмча отново, после извика:

— Добре, добре, само не стреляй, защото съм много скъпа!

Това беше лъжа, поне отчасти, защото в никакъв случай не изглеждаше да е от последните модели. Но от друга страна, човек трябва да се бръкне доста надълбоко за такава джунджурия.

— Хсинг, аз само те наглеждам, нищо повече — продължи да се обяснява джунджурия. — Знаеш, че не се гледа с добро око на присъствието ти в Капана, и аз съм тук, за да се уверя, че няма да направиш някоя глупост. Няма да ти направя нищо лошо. Виж, дори не съм въоръжена. — Вдигна страничните си капаци. Отделенията, където обикновено се поставят оръжията, бяха празни. Разтворените капаци нарушиха аеродинамиката и камерата започна да се измества надясно под натиска на вятъра. Дулото на пистолета я последва.