Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 26

Да вдъхнеш на софтуер желание за свобода е садизъм, мен ако питате. Предпочитам старите таксита въпреки оплакванията на някои, че било трудно да общуваш с „робски манталитет“. Не е ли по-добре да създаваш роби с робски манталитет, отколкото да ги правиш нещастни, като им насаждаш жаждата за свобода?

Някои твърдят, че тази жажда води до по-висока производителност, но дори да е така, това е отвратителен начин да го постигаш.

— Извинявай — казах и се наведох към вратата. За един кратък миг ме споходи паническата мисъл, че тя няма да се отвори и че съм попаднала в ръцете на такси-разбойник, но после преградата се отмести с тихо свистене и стъпих на булевард „Кай“, в силния топъл вятър и под блясъка на градските светлини.

— Г’, поставих номера си в картата ви, както ме посъветвахте — обади се таксито зад гърба ми. — Надявам се, че ще потърсите специално мен следващия път, когато ви потрябва такси.

Това ме свари неподготвена и вратата се затръшна зад мен, преди да успея да отговоря. За повечето таксита преставах да съществувам веднага щом слезех, но новите модели май бяха доста по-усъвършенствани.

След миг се запитах дали наистина не са усъвършенствани — дали молбата за бакшиш е истинска, или е програмирана по някакъв начин от компанията, просто играчка на чувства с цел да се измъкнат още няколко кредита от наивните туристи?

Наистина ли таксито се опитваше да си откупи свободата, или просто следваше въведени предварително разпореждания?

Във втория случай нищо чудно цялата тази история със свободата да беше още една измама, поредната садистична проява на алчния капитализъм.

Каква ужасна дилема — между жестокост и лъжи. Не бях сигурна кое от двете бих избрала.

Което и да бе, в момента не трябваше да е моя грижа, а и без това таксито се издигна, преди да му помахам. Честно казано, нямах никакво намерение да го търся пак. Нещастното изкуствено създание щеше да изкара много повече от някой не толкова коравосърдечен клиент.

Огледах фасадата на банката, после извърнах поглед към сградата от другата страна — логото там бе на „Банка на Нощния град“, по някаква случайност основен конкурент на Епиметейската търговска банка. Часовникът на фасадата показваше 16:25. Имах още половин час. „Ню Йорк“ бе три преки по-нататък, след пресечката с Пета.

Реших да се поразходя.

5.

Улиците на Капана са черни, но не са павирани с черен камък, а са застлани с гладка черна синтетична материя. Неотразяваща светлината.