Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 25

Щеше ли въобще да има пазар за строителни материали, след като градът бъде изпепелен? Дали нямаше да потрябват за разширяването на мините? Или щяха да ги използват за построяване на нов град, подземен, или с купол, някъде на новата нощна страна?

Жалко, че нямах миниатюрен терминал, за да направя някои изчисления — наложи се да го заложа преди девет месеца и сега разполагах единствено с имплант с основни функции.

Таксито, разбира се, имаше терминал, но не ми се щеше да излизам на открита линия. Освен това вероятно щеше да ми го прибави към сметката.

Изведнъж ми хрумна идеята, че е възможно да съществува нещо ценно, скрито някъде в Западния край, и че целта на този план е да бъде намерено и прибрано.

Едва не се разсмях на собствената си глупост — сто мегакредита? Какво може да струва толкова много?

Добре де, ами ако беше комбинация от трите неща? Туризъм, демонтирани материали и някакви скрити ценности, които да са на стойност няколкостотин мегакредита?

Може би. Но се съмнявах. Междувременно таксито се снижаваше, вече летяхме ниско над Четвърта и следващата пресечка беше Кай. Завой надясно, още една пресечка и бях стигнала.

Холографското лого на банката сияеше в мека зелена светлина в небето пред мен, заобиколено от облак звезден прах, който описваше около него изящни завъртулки. Гледах го как подскача от „а“-то на Епиметейска до „т“-то на търговска.

Същото зелено изглеждаше доста по-наситено преди няколко години, когато небето беше тъмно и създаваше нужния контраст.

Улиците под нас бяха претъпкани, точно както твърдеше таксито, и ако се съдеше по дрехите на хората, повечето бяха от други светове. Видях жена с крила; вероятно не беше от нашата система — на нито една от планетите на Ета Кас няма достатъчно плътна атмосфера и ниска гравитация, та крила с подобни размери да свършат работа. Доста от останалите също имаха дребни чудновати отлики в цвят или форма, които подсказваха, че идват отдалече. Бизнесът явно вървеше добре, поне засега.

Таксито кацна и пъхнах трансферната си карта в процепа. Екранчето светна, но таксито не ми я върна.

— Извинявай — казах. — Малко съм притеснена финансово, тъй че ще минеш без бакшиш. Ако искаш, остави номера си в картата и ако тази вечер ми потръгне, ще ти подхвърля нещо.

Не възнамерявах да играя в казиното, но не беше необходимо да го съобщавам на таксито.

Колите не могат да въздишат отвратено, така че тази ми върна картата без коментари, поне без такива, които да доловя. Извадих я, но на слизане спрях и попитах:

— Разумен ли си?

— Да, г’.

— Трепеш се да си откупиш свободата?

— Поне се надявам.

— Съжалявам, че не мога да ти помогна. Но ти си млад, животът е пред теб.

— Освен това имам ужасно голям дълг, г’. Трябва да изплатя транспорта си дотук от Земята. — Гласът му беше спокоен, но това не означава нищо, когато разговаряш с изкуствен интелект.

Все пак му спестих някои неща, а именно, че цялата тази идея за свобода на изкуствения интелект е злостна измама. Какво ще прави едно свободно такси?

Е, разбира се, би могло да изкара още малко пари, за да го прехвърлят в друг носител, но после какво? Цялата му личност е проектирана за управление на такси, никога няма да изпита щастие от друга работа. Не е достатъчно сложен, за да го преместят в биоелектронна матрица, където да се адаптира към по-разностранни занимания. Така че дори някога да се откупи, ще изгуби сигурността си и няма да получи нищо в замяна. Вярно, че вече няма да може да бъде изключен по прищявка на собственика си, нито да го пенсионират, когато остарее технически — но пък го очаква бавна смърт заради неконкурентоспособността му на пазара. Голямо постижение, няма що.