Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 102

Киборгът зае позиция при входа на апартамента, откъдето имаше най-добра видимост.

— А сега, г’ Поли Орхид — казах, — трябва да изясним някои неща.

Той не отговори. Нямаше и как, с пистолет в гърлото. Очите му обаче се разшириха и струва ми се едва сега, когато чу гласа ми, ме позна. Бях доста променена с едва наболия мъх по главата и веждите и измършавялото си лице.

Пък и нали ме смяташе за мъртва.

— Първо — продължих, — зная защо се опита да ме убиеш. Известна ми е цялата ви измама, включваща Саюри Накада. Зная, че сте искали да ми попречите да ѝ разкрия гадните ви машинации. Но ти прецака нещата, глупако. Не ми влизаше в работата, нито дължа нещо на Накада. Нямаше да си мръдна и пръста, но ти ме предизвика, като ме захвърли на дневната страна. Тогава нещата станаха лични. — Наместих пистолета така, че да чуе бръмченето на механизма, докато компенсираше движението ми. Оръжия от този тип, предназначени за планети с висока гравитация, не разполагат със заглушител — просто няма място за него, но пък това само подсилва сплашващия им ефект.

Той изхърка нещо, но аз още не бях свършила.

— Предполагам, че вероятно всичко в тази стая се записва. Сигурно се надяваш да ме обвиниш в нахлуване с взлом и заплаха с оръжие. Може и да имаш право. Само че аз смятам да те обвиня в отвличане и опит за убийство, дори да не разкривам пред Накада гнусния ви план. Наистина ли мислеше, че не съм взела никакви предпазни мерки? Имам ви на запис двамата с Бобо, как ме качвате на таксито и го изпращате на дневната страна, отвъд кратерната стена. Имам и свидетел, който ви е наблюдавал с шпионираща камера. Няма дори да споменавам, че разполагам с тези доказателства в главата си и в самото такси. Всичко е записано на места, до които не можеш да се добереш.

Той издаде звук, който наподобяваше цвърчене. Натиках дулото така, че дръжката на пистолета опря в зъбите му.

— А сега, след като си изяснихме позициите за преговори, или по-точно, че аз дърпам конците, защото знам какво сте намислили и те държа за топките, вместо ти мен — не само защото ги нямам, — ще те пусна, за да си поприказваме по работа. Е, какво ще кажеш?

Той изцвърча отново и се опита да кимне.

Бях коленичила на гърдите му с лице на сантиметри от неговото и се отдръпнах.

— Още нещо — рекох, докато се надигаше и си закопчаваше панталона. — Ако въпреки всичко възнамеряваш да ме изправиш в съда, нека ти кажа, че никак не ми хареса разходката до дневната страна. Да знаеш, че съм страшно отмъстителна. Ако се срещнем в съда и аз спечеля — Бога ми, с нещата, с които разполагам, това е сигурно — ще се възползвам от правото си да посоча наказание и ще поискам да ти резнат топките — измислих го, докато вървях през нагорещените пясъци. Ще ти ги махнат завинаги и без упойка. Може да ти се струва прекалено, но е оправдано при обвинения в отвличане с цел убийство. Така че опичай си акъла за известно време, ясно?