Читать «Градът на нощната страна» онлайн - страница 103

Честно казано идеята ми бе хрумнала току-що, но реших, че е подходяща заплаха за сластолюбиво копеле като Орхид.

Той кимна и се потърка по брадичката. Сигурно смяташе, че имам още за казване, защото мълчеше. Но беше негов ред.

— Е, добре, Хсинг, какво искаш? — попита накрая.

— Трябваше да ме попиташ, преди да ми създаваш проблеми, дявол те взел! Съвсем просто е. Но ще те държа в напрежение, докато не ми отговориш на един въпрос. Кой смяташе, че ме е наел?

Той премигна изненадано и доста глуповато.

— Ами… мислех, че „Ню Йорк“…

Очаквах нещо от тоя род, но все още не можех да повярвам, че е това. Адреналинът, който бях натрупала, докато блъсках Ригмус в стената, ме удари в главата и изгубих контрол. Пъхнах пистолета в носа му.

— Ах, ти, глупав, безмозъчен кучи син! — изкрещях. — Лайноплюскащ кретен! „Ню Йорк“ няма да ме докосне и с четка за миене! Нищо ли не разбираш? Толкова ли си тъп, че не се сети да зададеш няколко най-елементарни въпроса? Не мога да работя в Капана! Не работя там от години! — Той понечи да каже нещо, но аз не го слушах. Беше се облегнал на леглото и коленете му се подгъваха, докато го натисках с пистолета. — Не разследвах нито теб, нито Накада, нито ЕИПИ! Наеха ме да разбера защо някой се опитва да събира наеми в Западния край! Това е всичко! Можеше да забодеш Накада с карфица на стената и нямаше да ми мигне окото дори, ако не беше закачал онези бездомници! Ти… ти…

Нямаше какво повече да кажа. Освен това почувствах, че опасно съм свила пръста си върху спусъка, и побързах да го отдръпна. Отстъпих назад, свалих пистолета и си поех дълбоко дъх.

Той се отпусна на леглото.

— И какво всъщност искаш? — попита неуверено.

— Съвсем просто е — повторих. — Да престанеш да тормозиш бездомниците, та дори ако трябва да платиш наема им на Накада от своя джоб. Искам да е легално — да го подпишеш пред свидетели. Освен това трябва да знаеш, че ако още веднъж ми се изпречиш на пътя, ще те гръмна с ей тоя пистолет, без предупреждение, и ще заявя, че е станало при законна самоотбрана, при опит да ме отвлечеш. Искам да го чуя от теб и Ригмус и ако можеш да го уредиш — от доктор Лий и останалите в института. Ако не можеш да ги накараш, ще се справя и сама. Зная, че така нареченият ви план да спрете въртенето на планетата е пълна фалшификация, и искам да им кажеш, че мога да го докажа. Не желая да правят никакви тъпи демонстрации за пред Накада — ако ще я доите още, гледайте да е само на думи, прибирайте парите и изчезвайте, но не опитвайте нищо прибързано и необмислено, или ще ви накарам да съжалявате. Освен това трябва да сте наясно, че ако пак понечите да ме премахнете, сте мъртви, дори да успеете. Не съм толкова глупава да не си вържа гащите, не и когато вече едва не сполучихте. Тези тримата не са единствените приятели, които имам. Разбра ли ме?

Той кимна.

— Някакви проблеми дотук?

— Не — отвърна той и поклати глава. — Никакви.

Усмихнах се.

— Ето, видя ли? Не боли чак толкова. Има още една малка подробност обаче, но ще стигнем до нея след минутка. Първо искам да видя как изпълняваш обещанията си. — Посочих му близкия екран. — Действай.