Читать «Градът на крадците» онлайн - страница 71

Не бяхме виждали друго човешко същество, откакто се бяхме разделили с татарския сержант, и заобиколихме отдалеч изоставените гари на Колония Янино и Дубровка. Дори от двеста метра разстояние видяхме съборената статуя на Ленин пред гара Дубровка и думите, изписани с черен спрей на бетонната стена: „STALIN IST TOT! RUSSLAND IST TOT! SIE SIND TOT!“

В три следобед слънцето се спусна зад хълмовете на запад и сивите облаци, надвиснали в небето, се обагриха в оранжево. Чух вой на самолетни двигатели и вдигнах очи, за да видя четири бомбардировача „Месершмит“, които бързаха към Ленинград — толкова високо над нас, че изглеждаха безобидни като мушици. Запитах се кои сгради щяха да сравнят със земята или щяха да ги свалят нашите момчета от земята или пилотите от въздуха. Въпросът ми се струваше невероятно абстрактен — все едно се водеше нечия друга война. Където и да пуснеха бомбите си, нямаше да е върху мен. Когато осъзнах какво си мисля, ме обзе пристъп на вина. Какво себично лайно бях станал само.

Минавахме покрай Березовка — за пръв път бях чул това име през септември, когато Червената армия се беше сблъскала с Вермахта недалеч от селото. Според вестниците нашите момчета се бяха сражавали с величествена смелост и блестящи тактически умения, като бяха надхитрили германските командири и бяха вбесили самия Хитлер, който следеше всяка маневра от военния си щаб в Берлин. Но всички в Ленинград знаеха как да четат статиите във вестниците. Руските военни части винаги бяха „спокойни и решителни“ а германците винаги бяха „зашеметени от яростната ни съпротива“ — тези фрази бяха задължителни. Ключовата информация се намираше към края на всяка статия, скрита някъде в последния абзац. Ако нашите се бяха „оттеглили, за да съхранят бойната си сила“, значи бяхме изгубили сражението; ако войниците „с радост се бяха пожертвали, за да отблъснат вражеските нашественици“, значи бяха избити до крак.

При Березовка бяха избити до крак. Според вестниците селото беше прочуто със своята църква, построена по лична заповед на самия Петър I, и с един мост, на който Пушкин беше предизвикал свой съперник на дуел. Тези забележителности вече ги нямаше. Березовка вече я нямаше. Над снега се издигаха само няколко стени, почернели от огъня; ако не бяха те, нямаше да е останала никаква следа, че селото някога е съществувало.

— Глупаци — каза Коля, докато заобикаляхме овъглените останки от селището.

Вдигнах очи към него, защото не бях сигурен кого имаше предвид.

— Германците. Мислят си, че са много ефикасни — най-добрата военна машина, създавана някога. Но ако погледнеш историята, ако прочетеш учебниците, най-добрите завоеватели винаги са оставяли на враговете си възможност да се измъкнат. Когато те напада Чингиз хан, имаш избор: дали да се биеш с него и да ти отсекат главата, или да се предадеш и да му плащаш данъци. Това не е труден избор. А с германците имаш избор дали да се биеш с тях и да те убият, или да се предадеш и да те убият. Можеха да обърнат половината от тази страна срещу другата половина, но им липсва финес; те просто не разбират руската душа, а горят всичко наред.