Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 99

— Във вашата присъда, господин Фаоилтиарна — каза цивилният, обръщайки бавно глава, — е включена една допълнителна клауза. Нещо особено…

Фаоилтиарна нямаше намерение да изчаква „особеното нещо“. Ключалката на оковите, над която елфът се мъчеше вече два дни и две нощи, падна от китката му като по магия. Силен удар с тежка цепеница повали двамата войници, които го пазеха. Фаоилтиарна скочи и ритна третия в лицето, цапардоса с веригата цивилния, скочи право към затворения с капаци прозорец на бараката и излетя през него заедно с рамката му, оставяйки по пироните кръв и парцалчета от дрехата си. Стовари се с трясък върху дъските на кея. Обърна се, претърколи се и цопна във водата между рибарските лодки и баркасите. Все още прикованата към дясната му ръка верига го теглеше към дъното. Фаоилтиарна се бореше. Бореше се с всички сили за живота си, за който доскоро смяташе, че няма никаква стойност.

— Дръжте го! — викаха изскочилите от бараката войници. — Дръжте го! Убийте го!

— Там! — крещяха други, които тичаха по кея. — Там, ето там се гмурна!

— По лодките!

— Стреляйте! — развика се цивилният, който се опитваше с две ръце да спре кръвта, шуртяща от очните му кухини. — Убийте го!

Бръмнаха тетива на арбалети. Чайките се вдигнаха с крясъци във въздуха. Мръснозелената вода между баркасите закипя от стрели.

* * *

— Слава! — Шествието продължаваше, тълпата от жители на Новиград вече хриптеше и показваше признаци на умора. — Да живеят!

— Ура!

— Слава на кралете! Слава!

Филипа Ейлхарт се огледа, увери се, че никой не ги слуша, и се наведе към Дийкстра:

— За какво искаше да поговорим?

Шпионинът също се огледа.

— За покушението над крал Визимир през юли миналата година.

— И какво за него?

— Полуелфът, който извърши убийството — гласът на Дийкстра се снижи още повече, — въобще не е бил луд, Фил. И не е действал сам.

— Какви ги говориш?

— Тихо — усмихна се Дийкстра. — Тихо, Фил.

— Не ме наричай „Фил“. Имаш ли доказателства? Какви? Откъде?

— Ще се изненадаш, Фил, ако ти кажа откъде са. Кога мога да очаквам аудиенция, благородна госпожо?

Очите на Филипа Ейлхарт приличаха на две бездънни черни езера.

— Скоро, Дийкстра.

Камбаните биеха. Тълпата хрипливо ревеше. Армията маршируваше. Цветни листчета покриваха като сняг новиградските павета.

* * *

— Пак ли пишеш?

Ори Ройвен трепна и от перото му капна мастило. Той служеше на Дийкстра от деветнайсет години, но така и не свикна с беззвучните движения на шефа си, с внезапните му появи незнайно откъде и как.

— Добър вечер, кхъ, кхъ, Ваше превъз…

„Хората сенки — прочете Дийкстра на заглавната страница на ръкописа, която вдигна безцеремонно от пода. — История на секретните кралски служби, от Орибасиус Джанфранко Паоло Ройвен, магистър…“