Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 97

Рижко удуши плъха. Той беше гладен, но инстинктът не му позволи да погълне тази гадост.

Само няколко бълхи, големи блестящи бълхи, от които гъмжеше козината на гризача, успяха да се прехвърлят върху Рижко и да се настанят в кожухчето му.

— Какво му става?

— Сигурно някой го е отровил. Или омагьосал.

— Пфу, каква гадост! И как вони, гадината! Махни го от стълбата, жено!

Рижко се напрегна и беззвучно отвори уста.

Не почувства нито ритника, нито удара с метла, с които стопанката му се отблагодари за това, че единайсет години й ловеше мишките. Изхвърлен на двора, той умираше в пенещата се от сапуна и урината канавка. Умираше, пожелавайки на тези неблагодарни хора също да се разболеят. И да страдат така, както страдаше той.

Скоро желанието му щеше да се изпълни. И то в гигантски мащаби. Наистина гигантски мащаби.

Жената, която изхвърли Рижко на двора, се спря, надигна полата си и се почеса под коляното.

Беше я ухапала бълха.

* * *

Звездите над Елскердег светеха ярко. Блещукаха. Искрите от огъня бледнееха пред тях.

— Нито цинтрийският мир — каза елфът, — нито помпозният новиградски парад трябва да се считат за вододелни камъни. Какво е това понятие? Политическата власт не може да твори историята с помощта на актове и декрети. Не може да дава оценка на историята, макар че в своята гордост нито една власт няма да признае и приеме тази истина. Една от най-ярките прояви на вашето човешко възгордяване е така наречената историография, която се опитва да съди и да издава присъди. За вас, хората, това е нещо типично и произлиза от факта, че природата ви е надарила с ефимерния, мравчен, пеперуден, смешен живот на еднодневка, която дори не може да доживее до сто години. И вие, със своето насекомоподобно съществувание, се опитвате да прекроявате целия свят. Включително и историята — един непрекъснат и безкраен процес. Историята не може да се разкъса на парчета — оттук дотук, от дата до дата. Историята не трябва да се определя с декрети, нито пък да се променя с разни кралски укази. Дори да сте спечелили войната.

— Не мисля да навлизам във философски размишления — рече пилигримът. — Както вече казах, аз съм обикновен човек, откровен и без дар слово. Само ще се осмеля да отбележа следното: първо, краткият като на насекомо живот защитава нас, хората, от декадентство, кара ни да ценим живота, да живеем интензивно и творчески, да използваме всяка минута от живота и да й се наслаждаваме. А когато се наложи, без съжаление да я отдадем в името на делото. Говоря и мисля като човек, но нали точно по същия начин са мислели и дълголетните елфи, когато са отишли да се бият и умират в редовете на Катериците. Ако не съм прав, нека ме поправят.

Пилигримът изчака известно време, но никой не го поправи.

— Второ — продължи той, — на мен ми се струва, че политическата власт, макар и неспособна да промени историята, може със своите действия да създава съвсем не лоша илюзия и привидност, че има такива способности. За това властта разполага със своите методи и инструменти.