Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 101

Анджей Сапковски

На свобода той не успя да доживее една година. Умря в храмовия приют. Беден. Забравен от всички.

Ръкописът на книгата „Хората сенки или История на секретните кралски служби“ изчезна безследно.

* * *

Небето на изток просветля, над хълмовете се появи белият ореол, предвестник на утрото.

Край огъня отдавна цареше тишина. Пилигримът, елфът и следотърсачът гледаха безмълвно умиращите пламъци.

Над Елскердег също беше тихо. Виещият призрак млъкна, отегчен от напразния си вой. Най-накрая беше принуден да разбере, че тримата седящи край огъня мъже напоследък са видели толкова много ужасии, че едва ли биха обърнали внимание на някакъв си там призрак.

— Ако ще се движим заедно — изведнъж се обади Бореас Мун, втренчил поглед в рубинените въгленчета на огъня, — то ще трябва да се простим с недоверието. Хайде да оставим всичко зад нас. Светът се промени. Пред нас е новият живот. Нещо приключва, нещо започва. Пред нас…

Гласът му секна. Закашля се. Не беше свикнал с такива речи, боеше се, че ще прозвучи смешно. Но случайните му спътници не се засмяха. Напротив, Бореас чувстваше бликащата от тях доброжелателност.

— Пред нас е хребетът Елскердег — завърши той много по-уверено, — а зад него са Зерикания и Хакланд. Чака ни дълъг и опасен път. Ако тръгнем заедно… Трябва да захвърлим недоверието. Аз съм Бореас Мун.

Пилигримът с шапката с широка периферия стана, изпъна се в целия си гигантски ръст и стисна протегнатата му ръка. Елфът също се изправи. Чудовищно обезобразеното му лице беше странно изкривено.

След като стиснаха ръката на следотърсача, пилигримът и елфът протегнаха един на друг десните си ръце.

— Светът се променя — каза пилигримът. — Нещо приключва… Аз съм Сиги Ройвен.

— Нещо започва. — Покритото с белези лице на елфа се изкриви в нещо, което по всички признаци наподобяваше усмивка. — Аз съм Улф Исенгрим.

Ръкостискането им беше кратко, силно и можеше да се каже дори развълнувано. За миг заприлича на ръкостискане преди битка, а не на жест на съгласие. Но само за миг.

Една догаряща в огъня цепеница пръсна искри, подкрепяйки събитието с радостни фойерверки.

— Да ме вземат дяволите — усмихна се широко Бореас Мун, — ако това не е началото на едно прекрасно приятелство.

Единадесета глава

… както и останалите Праведни, така и Св. Филипа била наклеветена, че действа във вреда на кралството, че подстрекава хората към безпорядъци и метеж, че готви преврат. Вилмериуш, еретик и сектант, самозван върховен жрец, наредил да хванат Святата и я хвърлил в ужасна тъмница, където я измъчвал със студ и зловоние, искайки от нея да си признае греховете и да издаде онези, които е подучвала. И показал Вилмериуш на Св. Филипа различни уреди за изтезания и я заплашил, а тя му се изплюла в лицето и го обвинила в содомия.

Тогава еретикът заповядал да съблекат дрехите й и да я бичуват безмилостно на голо, както и да забият клечки под ноктите й. И все я призовавал да се отрече от своята вяра и Богиня. Но тя само се засмяла и го посъветвала да се разкара.

Тогава той заповядал да преместят Святата в килията за изтезания и да забиват по цялото й тяло нагорещени игли и остри куки и да горят хълбоците й със свещи. Но въпреки тези жестокости Святата със смъртното си тяло показала безсмъртна издръжливост. И палачите се стъписали и отстъпили много уплашени, но Вилмериуш страшно ги нахокал и им заповядал да продължат да я измъчват и да влагат колкото могат повече сили. Тогава започнали да изтезават Св. Филипа с разтопено желязо, да вадят ставите й от гнездата им и да разкъсват гърдите й с клещи. И в такива мъки тя си отишла, без да признае нищо.

А еретикът Вилмериуш, както пишат и Светите Отци, бил застигнат от участта да изгние целият и да издъхне от това. И вонял като куче, така че се наложило да го изхвърлят в речните води, без да го погребват.

Затова Св. Филипа била дарена с вечна слава и мъченически венец от Майката Богиня, а ние — с поука и предупреждение. Амин.

Житие на Св. Филипа Мъченица от Монс Калвус, писано в стари времена от писари мъченици, включено в Третогорския молитвеник, използвано в съчиненията на много Свети Отци, които я възхваляват в писанията си.