Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 43

Мъртвешки сините езичета на пламъците танцуваха по металическото покритие на масата. Ретортите и колбите се взривяваха една след друга.

Вампирът се откъсна от шията на жертвата си и погледна Цири с черните си като ахат очи.

— Понякога се случва така — заяви той нравоучително, облизвайки кръвта от устните си, — че човек не може да не пие. Но ти не се страхувай — усмихна се той, виждайки изражението на лицето й. — Не се бой, Цири. Радвам се, че те намерих. Казвам се Емиел Регис. Аз, колкото и странно да ти прозвучи, съм приятел на вещера Гералт. Дойдох заедно с него, за да те спасим.

В димящата лаборатория влетя въоръжен наемник. Приятелят на Гералт се извъртя към него, засъска и оголи кучешките си зъби. Наемникът нададе див вой, който дълго време продължи да отеква в далечината.

Емиел Регис бутна от коленете си неподвижното, омекнало като парцал тяло на аколита, стана и съвсем по котешки се протегна.

— Кой би предположил! — рече той. — Такъв палячо, а кръвта му колко вкусна се оказа. На това му се казва „скрито достойнство“. Позволи ми, Цирила, да те отведа при Гералт.

— Не — измърмори Цири.

— Няма защо да се страхуваш от мен.

— Не се страхувам — възрази тя, героично сражавайки се със зъбите си, които се опитваха да се разтракат. — Не е там работата. Тук някъде е затворена в тъмница Йенефер. Трябва да я освободя колкото се може по-бързо. Боя се, че Вилгефорц… Моля ви, господин…

— Емиел Регис.

— Моля ви да предупредите Гералт, че Вилгефорц е тук. Той е магьосник. Могъщ магьосник. Нека Гералт много да внимава.

* * *

— Трябва много да внимаваш — повтори Регис, без да сваля поглед от трупа на Милва. — Защото Вилгефорц е много могъщ магьосник. А тя отиде да освобождава Йенефер.

Гералт изруга.

— Да вървим! — извика той, сякаш за да повдигне падналия дух на приятелите си. — Напред!

— Да вървим! — Ангулеме стана и избърса сълзите си. — Да вървим! Време е да сритаме някои задници, мамка му!

— Усещам в себе си такава сила — изсъска вампирът, усмихвайки се зловещо, — че сигурно ще мога да разруша целия замък!

Вещерът го погледна с подозрение.

— Едва ли ще е необходимо — каза той. — Но се качете на горните етажи и вдигнете малко шум, за да им отвлечете вниманието от мен. Аз ще се опитам да намеря Цири. Не ми харесва, изобщо не ми харесва, че си я оставил самичка, вампире.

— Тя настоя — спокойно обясни Регис. — Тонът й изключваше всякакви дискусии. Признавам, хвана ме неподготвен.

— Знам. Вървете на горния етаж. Дръжте се! А аз ще се опитам да я намеря. Нея или Йенефер.

* * *

Намери една от двете, и то много бързо.

Натъкна се на тях случайно, съвсем неочаквано, когато излизаше от завоя на коридора. Тогава ги видя. И картината предизвика у него такъв приток на адреналин, че кръвта му завря дори в кръвоносните съдове на върха на пръстите му.

По коридора яки мъже влачеха Йенефер. Магьосницата беше раздърпана и окована във вериги, но това не й пречеше да се гърчи, да рита и да ругае като пристанищен хамалин.

Гералт не остави време на мъжете да се съвземат от неочакваната среща. Удари само веднъж, само един, отблизо, с лакът. Мъжът нададе вой като куче, отлетя назад, заби глава с трясък и звънтене в подредените в нишата брони и се свлече в краката им, размазвайки кръвта си по метала.