Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 41

Една стрела се удари в стълба, засипвайки Милва с прах от мазилката. Тя издуха падналия върху лицето й кичур коса и опъна лъка.

— Милва! — Гералт, Ангулеме и Кахир изтичаха до арките. — Остави ги! Бягай!

— Само още веднъж — каза стрелкинята, притиснала перата на стрелата към крайчето на устните си.

Тетивата изплющя. Единият от тримата смели стрелци изкрещя, преметна се през перилата и падна долу, върху каменния под на дворчето. Останалите за миг изгубиха цялата си смелост. Стовариха се на пода и се притиснаха към него. Притичалите се на помощ хора не бързаха да излязат в галерията и да се изложат под убийствения обстрел на Милва.

С изключение на един.

Милва го оцени веднага. Не много висок, хилав, побелял. С протрит до блясък нараменник върху лявата мишница, със стрелкова ръкавица на дясната ръка. Тя го видя как вдига красивия си комбиниран лък с резбовано ложе, как меко го натяга. Видя опънатата тетива на фона на загорялото му лице, видя как червеното перо на стрелата докосва бузата му. Видя, че той се цели правилно.

Тя вдигна лъка, меко опъна тетивата, като същевременно се прицелваше. Тетивата се докосна до лицето й, перото на стрелата — до крайчеца на устните й…

* * *

— По-силно, по-силно, Марийке! До бузата. Усучи тетивата с пръсти, за да не падне стрелата от ложето. Притисни ръка към бузата. Прицели се. Отвори и двете очи! Сега притаи дъх. Стреляй!

Въпреки кожения предпазител, тетивата болезнено ожули лявата й мишница.

Баща й искаше да каже още нещо, но се разкашля. Тежка, суха, болезнена кашлица. „Той кашля все по-силно — помисли си Марийка Баринг, отпускайки лъка. — Все по-силно и все по-често. Вчера се разкашля, когато се целеше в козата. И заради това на обед ядохме варен лебед. Не мога да понасям варения лебед. Мразя глада. И нищетата.“

Старият Баринг си пое въздух с хриптене.

— Стрелата ти премина на педя от целта, момиче! На цяла педя! Нали ти казах да не дърпаш така, преди да отпуснеш тетивата! А ти подскачаш, сякаш имаш охлюв в задника. И се целиш твърде продължително. Стреляш с изморена ръка! Само хабиш стрелите!

— Ама нали уцелих! И то не на една педя, а на половин педя от целта.

— Не ми викай! Боговете ме наказаха, като вместо момче ми пратиха момиче с кашкавалени пръсти.

— Въобще не са ми кашкавалени пръстите!

— Тепърва ще разберем. Стреляй още веднъж. И не забравяй какво ти казах. Стой така, сякаш си се сраснала със земята. Цели се и стреляй бързо. Какво ми се мръщиш?

— Защото ми се караш!

— Имам право на това — баща съм ти. Стреляй.

Тя опъна лъка, нацупена, готова да се разплаче. Той го забеляза.

— Обичам те, Марийке — рече глухо баща й. — Никога не го забравяй.

Тя отпусна тетивата в мига, в който перото се докосна до устните й.

— Добре — рече баща й. — Добре, дъще.

И се закашля страшно, хрипливо.

* * *

Мургавият стрелец в галерията загина на място. Стрелата на Милва попадна под лявата му подмишница и навлезе надълбоко, почти до половината, строшавайки ребрата му и разкъсвайки дробовете и сърцето.

Пуснатата секунда по-рано от мургавия стрелец червенопера стрела улучи Милва ниско в корема и излезе отзад, разбивайки таза и разкъсвайки червата и артерията. Стрелкинята се стовари на пода като ударена с таран.