Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 44

Останалите — трима от тях — пуснаха Йенефер и отстъпиха назад. С изключение на четвъртия, който хвана магьосницата за косата и допря ножа си до гърлото й, над самия двимеритов нашийник.

— Не се приближавай — изрева той. — Ще я заколя! Не се шегувам!

— Аз също. — Гералт завъртя меча си като вятърна мелница и погледна дангалака в очите. Онзи не издържа. Пусна Йенефер и се присъедини към другарите си. Всички държаха оръжие в ръцете си. Единият свали от стената стара, но страшна на вид алебарда. Четиримата се присвиха, неспособни да решат да нападнат ли, или да се отбраняват.

— Знаех, че ще дойдеш — каза Йенефер и се изправи гордо. — Покажи им на тези негодници на какво е способен вещерският меч, Гералт.

Тя вдигна високо окованите си ръце и опъна свързващата ги верига. Гералт хвана сихила с две ръце, наведе се леко, прицели се и удари. Толкова бързо, че никой не забеляза движението на острието.

Оковите паднаха със звън на пода. Някой от наемниците шумно въздъхна. Гералт стисна още по-здраво ръкохватката и постави показалеца си под ефеса.

— Застани неподвижно, Йен. Главата леко наведена настрани, ако обичаш.

Магьосницата дори не трепна. След удара се чу съвсем тихичък звън на метал.

Двимеритовият нашийник падна на земята, до веригите. На шията на Йенефер се появи една, само една червена капчица.

Тя се засмя, масажирайки китките си. След това се обърна към мъжете. Нито един не издържа погледа й.

Онзи с алебардата остави старото оръжие на пода внимателно, сякаш се страхуваше, че то ще зазвъни.

— С такива Кукумявката сам да се оправя — изръмжа той. — На мен ми е мил животът.

— Заповядаха ни — измънка друг, отстъпвайки назад. — Наредиха ни… Ние по заповед…

— Нищо не сме ви направили, госпожо — облиза устните си третият. — Във вашата килия… Застъпете се за нас…

— Махайте се — извика Йенефер. Освободена от двимеритовите окови, изправена, с гордо вдигната глава, тя изглеждаше като титанка. Черната й разрошена грива сякаш допираше тавана.

Мъжете се ометоха. Йенефер се смали до нормални размери и се хвърли на шията на Гералт.

— Знаех, че ще дойдеш за мен — промълви тя, търсейки устните му. — Че при всички случаи ще дойдеш.

— Да вървим — каза той след малко, поемайки си въздух. — Сега — Цири.

— Цири — съгласи се тя и в очите й се разгоряха страховити виолетови пламъци. — И Вилгефорц.

* * *

Иззад ъгъла изскочи здравеняк с арбалет; изкрещя и стреля, целейки се в магьосницата. Гералт скочи като пружина и замахна с меча. Отбитата стрела прелетя толкова близо над главата на арбалетчика, че той се сви от страх. Преди да успее да се изправи отново, вещерът подскочи и го разпра като шаран. По-нататък по коридора се забелязваха още двама, те също държаха арбалети и също стреляха, но ръцете им трепереха твърде силно, за да улучат. След миг вещерът вече стоеше до тях и двамата умряха бързо.