Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 42

Гералт и Кахир закрещяха в един глас. Без да ги интересува, че стрелците от галерията забелязаха падането на Милва и отново вдигнаха лъковете си, те изскочиха пред портичката, зад която се прикриваха, сграбчиха стрелкинята и я издърпаха, без да обръщат внимание на дъжда от стрели. Една от стрелите иззвънтя, удряйки се в шлема на Кахир. А Гералт можеше да се закълне, че друга му облиза косата.

Милва остави след себе си широка блестяща ивица кръв. На пода, където я оставиха да лежи, веднага се образува огромна локва. Кахир ругаеше, ръцете му трепереха. Гералт усети как го обзема отчаяние. И ярост.

— Лелче! — извика Ангулеме. — Лелче, не умира-а-ай!

Мария Баринг отвори уста, разкашля се силно и изплю кръв на брадичката си.

— И аз те обичам, татко — произнесе тя съвсем ясно.

И умря.

* * *

Бръснатите аколити не можеха да се справят с мятащата се и викаща Цири, на помощ им се притекоха прислужниците. Един от тях, който отнесе силен ритник от нея, се преви, падна на колене и се хвана с две ръце за слабините, трескаво опитвайки се да си поеме въздух.

Но това само разгневи останалите. Цири получи удар с юмрук по шията и пестник в лицето. Преобърнаха я, някой силно я удари в бедрото, друг седна на глезените й. Един от бръснатите аколити, млад, със зли жълто-зелени очи, притисна колене в гърдите й, хвана я за косата и силно дръпна. Цири нададе вой.

Аколитът също изкрещя. И се изцъкли. Цири забеляза как от бръснатата му глава бликна кървав фонтан, опръсквайки бялата му лабораторна мантия с кошмарен десен.

Затрещяха преобръщащи се мебели. Пронизителното звънтене и хрущене на чупещото се стъкло се сляха с безумния вой на хората. Разливащите се по масите и пода екстракти, филтри, еликсири и други магически субстанции се смесваха и съединяваха, като при някои контакти се издигаха кълба жълт пушек. Помещението веднага се напълни с отровна смрад.

С насълзените си от вонята очи Цири с ужас забеляза през дима, че из залата с невероятна скорост се мята нещо черно, наподобяващо гигантски прилеп. Видя как по време на полета си прилепът докосва хората, и онези, до които се е допрял, падат с писък на пода. Пред очите й един от бягащите прислужници беше подхвърлен във въздуха и се строполи върху масата, където започна да се гърчи, да пръска кръв и да хрипти сред разбитите реторти, тръбички, дестилационни кубове, лещи и колби.

Получилите се смеси плиснаха върху лампата. Засъска и засмърдя, а в лабораторията изведнъж избухнаха пламъци. Вълната от топлина разпръсна пушека. Цири стисна зъби, за да не се разкрещи.

На стоманения стол, който беше предназначен за нея, седеше слабоват, прошарен мъж, облечен с елегантен черен костюм. Той спокойно заби зъби в шията на преметнатия през коленете му аколит и започна стръвно да смуче. Аколитът пищеше пронизващо и подритваше конвулсивно. Изпънатите му ръце и крака потреперваха ритмично.