Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 140

Градушката валеше така, че дори магическият щит над главите им, който Йенефер успя да измагьоса в последния момент, трепереше и беше готов всеки момент да се разпадне. Тя дори не се опита да изкрещи някакви други заклинания. Знаеше, че сътвореното не може да бъде спряно от тях, че съвсем случайно бяха събудили стихия, която трябваше да спре сама и скоро щеше да го направи.

Поне така се надяваше Йенефер.

Просветна и прогърмя. Продължително, тътнещо. С такава сила, че земята се разтресе. Градушката потропваше по покривите и паважа, наоколо летяха късчета от натрошените й зърна.

Небето леко започна да се прояснява. Един слънчев лъч проби облаците и шибна града като камшик. От устата на Трис не се чу нито стон, нито хлипане.

Градушката продължаваше да барабани по паважа, покривайки го с плътен слой ледени топчета, които блестяха като диаманти. Но градът вече се сипеше не толкова плътно и значително по-бавно. Йенефер го усети по това как се промени звукът от ударите по магическия щит. После градушката спря. Изведнъж. Все едно не е била. На площада се изсипаха въоръжени хора, по леда захрущяха подкови. Тълпата с рев хукна да бяга, подкарана от камшиците, шибана е дръжките на пиките и удряна с плоската страна на мечовете.

— Браво, Трис — изхриптя Йенефер. — Не знам какво беше това… Но добре се получи.

— Имаше какво да защитавам — изхриптя Трис Мериголд. Героинята от хълма.

— Винаги има какво да се защитава. Да бягаме, Трис. Може би това все още не е краят.

* * *

Само че това беше краят. Градушката, доведена от магьосничките над града, охлади горещите глави. Охлади ги до такава степен, че армията се осмели да нападне и да въведе ред. До този момент войниците се страхуваха. Те знаеха какво ги очаква, ако нападнат озверялата сган, упоена от кръв, небояща се от нищо и неотстъпваща пред нищо. Само намесата на неукротимата стихия усмири чудовищната стоглава хидра, а армията довърши останалото.

Градушката нанесе на града ужасни щети. Хора, допреди малко убивали жени-джуджета и децата им, сега плачеха при вида на онова, което бе останало от къщите им.

В Ривия се възцари мир и спокойствие. Ако не бяха почти двестате осакатени трупа и няколкото изгорени къщи. Можеше да се каже, че нищо не се е случило. В района „Брестово“, до самото езеро Лок Ескалот, над което небето се беше оцветило в изумителна дъга, плачещите върби се отразяваха живописно в гладката като огледало водна повърхност. Пееха птици, миришеше на влажни листа. Тук всичко изглеждаше съвсем идилично.

Дори лежащият в локва кръв вещер, над който, паднала на колене, се беше навела Цири.

* * *

Бял като тебешир, Гералт лежеше неподвижно в безсъзнание, но когато те се спряха до него, той започна да кашля, да хрипти, да плюе кръв. Започна да го тресе и се разтрепери така, че Цири не можеше да го удържа. Йенефер се отпусна на земята до нея. Трис видя, че потърква с ръце очите си. Самата тя се почувства като слабо детенце, пред очите й притъмня. Някой я подхвана и не й позволи да падне. Тя позна Лютичето.