Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 139

Влачейки след себе си Йенефер, Трис се изкачи на купчината отпадъци и протегна ръце към небето. Изкрещя едно заклинание, изкрещя го с истинска ярост. Толкова пронизващо, че тълпата долу за секунда замря и утихна.

— Ще ни убият. — Йенефер изплю кръв. — Със сигурност…

— Помогни ми! — бързо я прекъсна Трис. — Помогни ми, Йенефер. Да им пуснем Перун Алзур…

„И ще убием петима или шестима — помисли си Йенефер. — А останалите ще ни разкъсат на парченца. Но добре, Трис, както искаш. Щом ти не искаш да бягаш — и мен няма да ме видиш да бягам.“

И тя се присъедини към Трис. Сега вече викаха и двете.

Няколко мига тълпата се пулеше изненадано в тях, но бързо дойде на себе си. Към магьосничките отново полетяха камъни. Съвсем близо край слепоочието на Трис прелетя счупено копие. Тя дори не помръдна.

„Това изобщо не действа — помисли си Йенефер. — Магиите ни не действат. Нямаме шанс да успеем да изречем нещо толкова сложно като Перун Алзур. Казват, че Алзур имал глас като камбана и ораторска дарба. А ние пищим и ломотим, объркваме ритмиката и думите…“

Тя беше готова да спре, да концентрира силите си върху някакво друго заклинание, способно или да телепортира и двете някъде, или да нагости напиращата сган — дори само за миг — с нещо не особено приятно. Но се оказа, че няма нужда.

Небето внезапно притъмня, над града се струпаха облаци. Стана дяволски тъмно. И повя хлад.

— Хей — простена Йенефер, — май го направихме.

* * *

— Унищожителната градушка на Мериголд — повтори Нимуе. — По принцип това е неофициалното й име, тази магия никога не е била регистрирана официално, защото след Трис никой друг не е успял да я повтори. По много прозаична причина. Тогава устните на Трис са били наранени и тя е произнасяла неясно думите. Освен това злите езици твърдят, че езикът й се е бил вцепенил от страх.

— В това е малко трудно да се повярва — нацупи устни Кондвирамурс. — Примерите за смелостта и саможертвата на почтената Трис са повече от достатъчно. Някои хроники дори я наричат Безстрашната. Но аз искам да попитам за нещо друго. В една от версиите на легендата се казва, че Трис не е била сама на Ривийския хълм. Че с нея е била и Йенефер.

Нимуе погледна към акварела, изобразяващ черен, стръмен, остър като нож хълм на фона на леко осветени тъмносини облаци. На върха на хълма стоеше стройна женска фигура с протегнати ръце и развяващи се коси.

От забуленото в мъгла езеро долетя ритмичното поскръцване на веслата на лодката на Краля Рибар.

— Ако с Трис там е имало и някой друг — изрече Господарката на езерото, — той не е останал във видението на художника.

* * *

— Ох, май го направихме — повтори Йенефер. — По-внимателно, Трис!

От кълбящите се над Ривия гъсти облаци над града се изсипа градушка — големи, ледени топчета с размера на кокоше яйце. Градушката биеше толкова силно, че събаряше с грохот керемидите от покривите на къщите. Сипеше се толкова нагъсто, че площадът мигновено беше покрит с плътен слой лед. Тълпата закипя, хората започнаха да падат, закриваха главите си, пълзяха един под друг, бягаха, въртяха се, блъскаха се под козирките над портите и входовете на къщите, свиваха се край стените. Но не всички успяваха. Някои останаха на площада да се мятат като риби върху оцветения от тъмната кръв лед.